Шегите на "Времето" 6

                                                        (животоописание)

                                                                                             Продължение.

                                                            1972 година.

                                             Как заминах на работа в Куба.

                                                  Островът на вечното лято.

                                                   La isla del verano eterno.

               Беше лятото на 1972 година. Бях в канцеларията на обекта, когато телефонът иззвъня. Началникът на строежа инж. Байчев искаше утре сутринта да остана в Кричим и да отида на разговор при него.

               Влизам при него, поздравявам го и чакам да ми каже за какво ме е извикал.

               - Налага се да те командировам за известно време на АЕЦ"Козлодуй". Имат нужда от хора като теб. 

                 Останах като гръмнат! Каскада "Въча", където работя вече дванадесета година, още не е завършена. Тука вече нямат ли нужда от мен? За да ми предлагат да ида на другияг край на България, далече от дома и семейството ми и да ги виждам един път в месеца? Семейство инж. Георги Найденов и съпругата му, които трябваше да тръгнат с мен, нямаха проблем. Найденов беше от оня край. Вярно е, че на АЕЦ-а се изграждаха интересни хидротехнически съоръжения - Брегова помпена станция- БПС, която черпеше вода от Дунав и я подаваше в Студен канал. Той отвеждаше водата до Циркулационната помпена станция -ЦПС, до самата АЕЦ. ЦПС осигуряваше напор, за циркулиране на водата за охлаждане на генераторите. Топлата вода изтичаше в Топъл канал, който я връщаше обратно в Дунава. За обща представа, дъното на каналите беше със ширина, която позволява да се разминат два самосвала. Трябваше да участвувам в изграждането на тия съоръжения. Байчев разбираше, че това е твърде неудобно и малко обидно за мен. Това не може да е негова идея. Това му е било наложено "отгоре". Той не можеше да ми навреди.

               Да си "контролен орган" е твърде рискована работа. Често се случва "контролираният" да те намрази и да те клепи пред началника, или пази Боже, пред някое партийно величие. Имал съм и такива случаи, но аргументите ми са били много стабилни, за да ги пренебрегнат властимащите.

              С инж. Байчев имахме чисти колегиални отношения още докато бях в инвеститорския контрол. При налагане на санкции от моя страна или спиране на работата за неспазване на техническите изисквания на  проекта, той никога не е заемал конфронтационна позиция. Случваше се да почука на моята врата, да влезе и да каже:

               - Брат, дай ми моля ти се, твоята папка с актове за некачествена работа, че тия ревизори не ме оставят на мира.

               - Ще ти я дам, но ти си имаш два отдела с началници, защо не я вземеш от тях? Всички документи се правят най-малко в два екземпляра, те ги имат!

               - Абе, те не могат да ги намерят, а знам че при теб всичко е наред!

               Благодаря му с усмивка и му я давам само при едно условие. Лично да ми я върне в същият вид, без липси и повреди.

               Имах и други причини да не се съмнявам в неговата добронамереност към  мен. С неговата съпруга доктор Виолета Щерева се познавахме от деца. Баща ù беше убит като партизанин и тя е расла по домове и пансиони за сираци. В тия домове беше прието обръщението "брат", независимо дали се използва от мъже или жени. И той така се обръщаше към близки хора. До брака си с Виолета той не е бил партиен член. Бракът му с нея вероятно е подтикнал "другарите" да го "проучат" и поканят. И вече не в първа младост, той стана член на БКП с името на кадърен специалист. Това събитие му отвори път нагоре и от главен инженер стана началник на управление. Безпартийните имаха "таван", над който не можеха да растат. Не им се разрешаваше да излизат над покривната плоча на тавана. Когато го питах нещо за "партията", той отговаряше: "Брат, не зная. Аз само питам и слушам в тая партия."

               У мен се размърда съмнението, че причината да ме отпращат от "Въча" на "Козлодуй" не е крещящата нужда от мен там, а да не остана на "Въча" до завършването на обекта. Партийните функционери вече готвеха списъците на "заслужилите" за орден или медал. С моите 12 години безупречна работа на каскадата ако имах и добра характеристика, щях да съм на първите места за окачване на дрънкулка на ревера. Което беше абсурд за местното партийно ръководство на Кричим. Секретарят на Градския комитет Борис Стаменов, който цял живот ме е награждавал с черни характеристики, влиятелната Спаска Ташкова, секретар на "Съвета", Председателката на ОФ, Магда Димова, и още някои нямаше да го преживеят.

               Борьо Стаменов, 2-3 години по-голям от мен, след изключване от гимназиаята в Пещера, задършва средното си образование в Девин. Минава разните партийни школи и се захваща с партийна "работа". Когато получих пловдивско жителство и трябваше да ме отпише от кричимското, за да ми впишатат в паспорта пловдивското, бави документите два месеца. Като го питам защо, отговаря "много бързаш, хората с години чакат за пловдивско жителство, ти искаш за два месеца!"

               Магда Димова, майка на моя съученичка, обикаляше по къщите на хората и проверяваше дали са подготвили домовете си за  противоатомна защита. До всеки прозорец на избата трябваше да има чувал пълен с пръст. При тревога, чувала трябваше да се постави пред прозореца, за го закрие и да  предпази скрилите се в избата хора от американските атомни бомби. А истинската и задача беше да прави огледи и да донася за "противонародна"дейност.

               Един ден Магда Димова (Черна Магда) ме намира в къщи и ми казва,че трябва да ида при секретарката на Съвета Спаска Ташкова. Тръгвам, а тя върви до мене като охрана. Влизаме с стаята за Ташкова и започва двойната атака:

              - Защо майка ти вече не ходи на работа в ТКЗС?

              - Защо питате мен? Питайте нея! Нейните години са повече от вашите. От детска възраст е станала роб на земята. Претърпяла е две  тежки перации. Не е вече за кърска работа! Ако ТКЗС има нужда от работна ръка, защо вие не помогнете с мотиките? Задника на Димова е станал колкото една средна нива на дядо ми!

              Ташкова, с нескрита злоба изсъсква:

              - Ния гаче сбъркааме, га ти дадооме на времито арактеристика дидиш дъ следвъш!

             - Късно е за съжаления! Сега, ако искаш, мога да ти подаря инженерската си диплома, за да я дадеш на сина си. Той нямаше проблем с характеристиката и влезе с предимство, без приемни изпити, в Минно-геоложкия институт. В края на първата година го изключиха заради слаб успех. Освен характеристика трябва и глава с мозък!

             Тръшнах вратата и си излязох. Тия озлабени хора щяха да се пръснат, ако сега ме включат в списъка за медали.

             На предложението на другаря Байчев да ме командирова в Козлодуй, аз имах контрапредложение. Ще приема да отида в Козлодуй, но само за няколко месеца, в командировка. През това време той да ми даде характеристика подписана от него, Партийния секретар на Каскадата, Тонев, един достоен за уважение човек, и... Профпредседателя, за заминаване на работа с Куба.

             - Това е добър вариант! Ела след седмица, за да ти дам характеристиката.

 Думи, които потвърдиха съмнението ми, че Байчев действа под натиска на местните партийци. Да иде в Козлодуй, да поработи там още две-три години, пък там ако искат да му окачват медали...

                След седмица с прибирам от Козлодуй и отивам за характеристиката.

                - Брат, извинявай много, ама не успях да я напиша. Ела другата седмица.

                Другата седмица получавам същият отговор и ново предложение.

                - Брат, пак не ми стигна време да я напиша. Знаеш ли какво? Седни и си я напиши сам и ми я дай за да я дам на машинописката да я напише.

                -Да си я напиша аз? Сам да си пиша характеристика за работа в чужбина? Та аз ще си напиша само хубави работи!

               - Е, тя точно такава характеристика ти трябва, за да ти свърши работа.

               - А Партийният секретар и Профпредседателят ще я подпишат ли?

              - Щом аз съм я подписал и те ще я подпишат!

             Написах си сам характеристиката, дадох му я, той я преписа машнописката да  не познае чуждият почерк и след седмица си я получих на ръка. За пръв път, без да е поставена в запечатан плик, за да не я чета. На следващият ден я представих в "Техноимпекс"София. От Хавана, където вече четвърта година работеха моите добри приятели инж. Пенчо Георгиев, за когото вече съм споменавал и инж.геолог Михаил Марков, с когото заедно сме работили на Каскада"Въча". Положителният отговор от там беше осигурен. Чаках потвърждението и датата на заминаването, като продължих да  работя на АЕЦ "Козлодуй. Междувременно Генералният директор на "Хидрострой" Софи ни повика, за да ни връчи заповеди за постоянно преназначение на АЕЦ а. Обясних, че чакам съобщение за тръгване към Куба и отказах получаването на заповедта. Бях сигурен, макар че знаех случай, когато специалисти са били връщани от самолета. Получих датата за пътуване - 30 октомври 1972 година, купих голям куфар и започнах да приготвям багажа.

                                                  Скок в настоящето.

               Аз, със скромното си участие в строителството на АЕЦ и с инженерската си диплома, нямам смелостта да давам "компетентно" мнение "за" или "против" строителството на АЕЦ "Белене". А  Али, Асан, Насо, Васо, Дядо Киро и Баба Кера, които сега карат курса за ограмотяване и вече пишат името си, ще дават своето "компетентно" мнение на Референдум!

               Организаторите на Референдума, родните соцкомунисти-популисти, не ги питат ще бръкнат ли в съдраният си джоб и ще извадят ли от него 20 милиарда за изграждане на централата. Питат ги искат ли евтин ток. Лесен въпрос с предизвикан отговор. И аз искам! Но ако тия, на чийто интереси служат организаторите на Референдума, построят централата безплатно! Нали сме братя!

               Соцкомунистите не искат референдума да се проведе по електронен начин, за икономия на разходи! Техният"електорат" Али, Асан, Насо, Васо, Дядо Киро и Баба Кера, не знаят какво е компютър и няма да могат да изразят компетентното си мнение. Сори, другари манипулатори! Santa simplisita! Пардон, не пасва! По иде: О, пресвещена наглост! Изразена с ехидната Сергейовска усмивка и отровният му змийски език! Аванти популо а ла рискоса! Закичен със червена роса... 

                                                                                Следва продължение

                                                                                      1972-1976

                                                                  Животът на "Острова на Свободата"