Слави Генов бе нормален човек. Мъж леко пълничък, къса черна коса с изразително и убедително лице. Прокурор на двадесет и девет години. Току що започнал работата си, всички в службата го тъпчеха и го затрупваха с милиони делби, които задръстваха малкото бюро на юриста.
- Всяка вечер сънувам кошмари – каза Слави измъчено – Всяка вечер…
- Нормално е – прекъсна то Елка. Тя бе на 28 години. Добра приятелка на Слави. Жена с черна дълга до раменете коса, тъмни, ала тъй красиви очи, а лицето тъй невинно и крехко, устните толкова меки, неспособни да излъжат или наранят някого. Тя бе счетоводител – И аз бях така в началото. Когато започнах работа всички се подиграваха, претрупваха ме с работа, само за да се присмеят на мен когато сгреша. Спокойно, сега просто си стресиран, с времето ще видиш, всичко ще се оправи.
- Не! Ти не разбираш … Всяка вечер един и същ сън.
- Успокой се!
Какво става тук! Най - добрата му приятелка не щеше да го изслуша! Да не полудяваше? Не, мислеше си напълно трезво.
- Х ...