Станах свидетел на една история, която продължи не повече от три минути, но шестте минути ме накараха да се заслушам.
Топла зимна утрин. Няма сняг, само тук-там по някое мокро петно, мислещо се за локва. Отивайки към спирката на автобуса, видях един храст, който скоро щеше да се събуди. Всяка клонка завършваше с малка смолиста пъпка. Види се, че едва удържа зеленото в себе си. Стигнах до спирката, подпрях се на отдавна изпотрошена телефонна кабинка. Телефонът не работеше, но пък на три крачки имаше работещо табло, което ме информира с текст и глас, че след седем минути, ще пристигне автобусът.
Запалих цигара и се загледах в светещите реклами на отсрещния минимол. Прилича на хоремага от едно време, но му няма "Хо"-то. Стаите се наричат офиси, тесни и неудобни, но пък вършат работа, когато някой те попита: - "Какво работиш"? да отговориш: - "Ми, в една фирма". Авторитетно звучи, нали? "Ре"-то също го нямаше, бе заместено от множество малки кабинки, предлагащи фаст фууд и уюта на разхлопа ...