-Да вземем още една чанта?
- Нека напълним тези двете! - отговори бащата на своя син.
И двамата бяха безработни. Чувстваха се неудобно от другите хора. Възрастният мъж бе научил от познат, че изкупуват шипки. Той знаеше, че се берат трудно, но сподели това със сина си. Младежът с готовност прие тази възможност. Като при всеки млад човек, той за миг дори не си помисляше, че няма да се справи.
- Отиваме! Берем шипките. Няма да се молим на никого. Няма да се срамуваме. Не можем да разчитаме на подаяния. Пълним чантите и предаваме. Колко му е!
Бащата се усмихваше. Той се радваше на ентусиазма на сина си. Страхуваше се само от това да не се разочарова момчето от нелеката работа.
Денят бе слънчев от сутрунта. Двамата мъже вървяха по улицата. Поздравяваха хората, които минаваха край тях. Излязоха извън града. Слънцето се издигаше над отсрещния хълм. Нямаше облаци. Тихо. Младият мъж пое дълбоко въздух. Издиша и каза:
-Е, колко е хубаво! Няма началник. Нито работно време. Каквото изкараш е за т ...