21 мин за четене
драма, мистерия, ужаси
Кирил се събуди рязко! Навън бе тъмно, а часовникът му показваше три часа, тридесет и седем минути. Той бе сънувал много странен сън, който все още кънтеше в главата му и не го оставяше на мира.
Сънят бе толкова реален, сякаш действието се бе случило тук, пред него. Бе сънувал някакво момче, на около двадесет години, с кестенява коса и сини очи, което му бе казало следното: "Трябва да дойдеш на двадесет и първи май, в четиринадесет часа и тридесет минути на гроба ми в Бургас! Намира се в градските гробища, шести ред, осемнадесети парцел"! След това момчето се бе изпарило, а на негово място с е бе появил гроб с бяла паметна плоча, на която се четеше името " Александър Георгиев Катев". Над името, в елипсовидна рамка имаше снимка на същото момче, което до преди малко стоеше пред него!
Кирил седеше замислен на леглото. Никога досега не бе сънувал толкова ясен и странен сън, той си спомняше всяка една подробност, всяка една черта от лицето на странното момче с кестеня ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse