30 jun 2022, 9:53

Шоколад от Съветският cъюз 

  Prosa
1420 1 3
6 мин за четене

                                                                   Уважаеми редактори,

            Приложен Ви изпращам за Предизвикателства  детски разказ „Шоколад от Съветския съюз” за участие.

                                                                    Веселин ВасилевMD

 

Шоколад от Съветският cъюз.

Утрото беше слънчево и ухайно. Леля Янка за трети път напевно подканваше Виктор да става от сън. Закуската беше готова и училището няма да го чака. Как да се събуди след безспирините до късно снощи игри с Дара, Олеся, Гошо Мингиша и Мария. Ами късната проверка преди лягане какво си чел и писал за утрешния учебен ден. Момчето набързо се приготви. Старателно направи възела на червената си връзка, взе в ръка чантата си готова от вечерта и тръгна. Майката не забрави да заръча да слуша в час и да не се бие в училище.

Денят беше светъл и топъл, неусетни минаха първите часове и дойде голямото междучасие. Децата огласиха широкия училищен двор, разговаряха ,играеха на детски игри. В края на двора се беше оформила група и ставаше нещо. Виктор набързо се насочи натам. Разбута скупчените деца, от четвърти клас  и   какво да види. Олеся раздаваше малки парченца шоколад на свитата си. Баща й по партийна линия отново бе посетил Съветската страна и от там тя имаше това рядко сладко изкушение. И хоп започна да прибира в опаковката останалата част. Съучениците ѝ гледаха  с широко отворени очи и неволно се облизваха. Колко много оставаше от шоколада,   а тя го скатаваше. Той видя това пинтиесто действие отиде и взе от ръцете й свитъка. Разпредели шоколада на равни малки   порции и започна да го раздава на всички. Циция се опита да го грабне. Нахвърли се върху филантропа, бутна го, а той това чакаше. Зашлеви ѝ звучна плесница. Настана тишина. Всички видяха зачервената буза от детската длан. Плеснатата не заплака от яд и злоба. Гледаше безизразно  в нищото със стъклените си воднисти очи.

От най отзад се избута дребния Митак, талисмана на първокласниците. Бате, Вики аз не искам шоколад.  Моля те дай ми варака. Получи го веднага, с цвят, злaтист с красивите фигурки на момиченцето Альонка. Раздели го  по равно с другарчето си до него. Спонтанно всички се засмяха весело и непринудено. За миг беше  забравена неприятната случка.

Но станалото не можеше да се подмине от дружинната Цъвулка Раболепникова. Още не беше свършил часът по краснопис когато нахлу и полугласно започна да говори на учителката. Как си позволява този гамен от  твоя  клас да бие и обижда детето на Първия Партиен Секретар на окръга.

В края на часа другарката Жекова дойде при Виктор сложи нежно ръцете си на раменете му и с топли думи  каза да отиде в Дружината стая на Пионерската организация „Септемврийче”.

Влезе в стаята. Стъписа се. Вътре беше пълно с активисти. Най отпред Преданата на Партията другарката Цървулка. Не изчака и процеди натъртено през зъби дружинният съвет взел решение. За нанасяне на шамар  на дъщерята на Първият се отнема  пионерската Червена връзка на Виктор. Лично с видим жест на удоволствие я свали от гърдите на провинилият се пионер. Никой не го попита как е станало. Има ли вина. Децата членове  на Дружинният съвет бяха онемели. Не знаеха  правилно ли е да отнемеш  на техен другар символа  на доверието между тях както ги бяха посветили при тържественото встъпване в организацията.

Излезе бавно. Застана  до прозореца в коридора. Мислеше как ще каже у дома, че вече няма червена връзка. Край него мина какичка от седми клас. Не я познаваше. Тя му се усмихна весело. Изтри голямата сълза от дясна буза и рече: Учат ни  да мислим, че сме равноправни, а се оказва, че сме в измамни взаимоотношения.

На следващата вечер Вики, Олеся и тумбата играеше неуморно, задружно пак там  до конусовидните елхички до Паметника на градския герой. Всичко беше забравено, простено. Чисти детски игри.

   г. Шумен                                                                       Веселин  ВасилевMD 24.03. 2022г

 

 

Здравейте,

Името ми е Веселин Вълчев Василев, аз съм (Медикъл доктор). Роден съм преди 76 години, на 30 март. Живея в гр.Шумен, България, Европа. Неотдавна приключих с близо петдесетгодишна лекарска практика. Продължавам да лекувам постоянните си дългогодишни пациенти, които ми имат доверие. Наскоро започнах да пиша.Творческото ми кредо е краткия разказ... В свободното си време правя туризъм в гората край града,пътувам в страната и в Европа по въздух суша и море.

Ligamentum kъм мен - e-mail : dr.46vassilev@gmail.com.

Мобилен телефон:+359 899 818 543

С най-добри пожелания

Д-р Василев

 

Hello,

My name is Veselin Valchev Vassilev, and I am a medical doctor. I was born 76 years ago, on March 30th. I live in Shumen, Bulgaria, Europe. I’ve recently completed nearly fifty years of medical practice. I continue to treat my regular long-term patients who trust me. I’ve recently started writing. My creative credo is the short story ... In my free time I do tourism in the forest near the city, I travel in the country and in Europe by air, land, and sea.

Ligamentum to me - e-mail: dr.46vassilev@gmail.com.

Mobile phone: +359 899 818 543

Best wishes,

Dr. Vassilev

 

 

© Веселин Василев Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Детски разказ »

15 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересно ми бе да прочета. Може да се пипне, да се посъкратят разсъжденията на автора. Разказът трябва чрез случката да ги разкрие, е не обясненията да насочват читателя. Идва твърде автобиографично.
  • Д-р Василев, пожелавам ти много успехи в писането на кратки разкази. Явно дългият стаж в медицината избива към писателски пориви.
  • Добре звучи, но цялата епистоларна история натежава и отклонява вниманието от историята.
Propuestas
: ??:??