Мракът в моята душа

изчезна от твоите слова.

Даде път на радостта

и осмисли любовта.

Даде ù криле

и тя превзе моето сърце.

Слънцето другар ù беше,

а Луната закрила.

Тогава срещна твоята душа

във вълшебството на пролетта.

Върна се при мене тя,

а при тебе твоята.

Тогава разбрахме,

че тъгата вечна

се оказа лъжа.

Сърцето наранено излекува

и от целувките ти започна да ликува.

Върна светлината

в очите мои

и усмивката отново лицето озари.

Обикнах те в този час

и обещание дадох ти аз.