12 sept 2009, 12:11

Щастие 

  Prosa » Relatos
704 0 3
4 мин за четене
-Защо тоя човек те мрази толкова?
-Много ли?
-Абе не знам много ли е, малко ли е, но, като стане дума за теб, се оплюва. Със сигурност, едва ли мрази някого повече.
-Ами сигурно си има основание човека. Аз съм си объркано същество и чат-пат правя объркани неща.
-Е, дрън-дрън. Всички знаят, че, кога дойде тук, ти го прие, ти го лансира и ти му напълни джобовете с пари.
-Виж ти! А пък аз си мислех, че никой нищо ни вижда, ни знае.
-За пари ли се скарахте?
-Може да се каже и така.
-А кажи де? Навира се да работим заедно. Натиска се.
-Вземи го. И аз някога го прибрах.
-Говоря ти сериозно. Имам голяма поръчка и ми трябват хора.
-Че какво да ти кажа бе, човече? Ти си решавай. Аз го прибрах, поработихме и... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Стефанов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??