Откриха чантата на Вероника на кръстовището. Беше случайно забравена на спирката.
Преди половин час тя беше тук и разговаряше с Иван и Самуил. С Иван се познаваше още от детската градина, когато той още тогава имаше навика да плюе през 10, 15 секунди. Тя много се отвращаваше от това, но пък той си оставаше много верен и лоялен приятел - почти като куче! И така си му бе прякорът - Иван кучето.
Със Самуил се познаваха бледо. Той, заедно със семейството си, бе пристигнал да живее в големия град миналото лято. Тихо момче, сякаш вечно намръщен. От време на време ставаше изключително разговорчив, даже досадно разговорчив. Имало е случаи, в които дори Иван, който по принцип си пада латерна, му омръзваше цялата тази мания за разговор на иначе тихия Сами. Но тези "избухвания" на Самуил бяха рядкост. Обикновено ставаше такъв вечерта, точно когато всички смятаха вече да се приберат. Цял ден мълчи, умува, слуша - стане около 21, 22 часа и точно когато всеки почва да се ориентира към прибиране, той ...