9 mar 2010, 15:49

Ще ми припомниш ли? 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos
1166 0 2
1 мин за четене

         * * * * *

   Когато си забравен -

   усещаш самота.

   И времето спира за теб!

   Когато си забравен -

   пропътувани реки от противоречия.

   Когато си забравен -

   времето спира с дъжда.

   Когато си скаран,

   когато си кален -

   пропътувани реки от мисли.

   Извира денят и... времето спира забравено!

 

      * * * * *

   Къде ли съм - кой знае?

   Тръгвам ли, или преди малко дойдох?

   Казах ли нещо, или просто ми се искаше -

   да съм го направил?

   Ще дойде ли моментът...

   не знам - може никога да не дойде!

   Толкова е странно...

   и още по-объркано.

   И нищо не е на своето място!

 

   * * * * *

  Може би е рано -

  а може би късно!

  Може да съм всичко -

  а може и да съм нищо.

  Истината е някъде -

  в центъра на окръжността -

 там... където отговорите -

 раждат въпроси!

 

 ... Заблудата в много хора се състои -

 в това, че те изневеряват  на собственото си мислене -

 като изцяло се отдават или водят живот, който не им принадлежи!!!!!

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми харесва тази поезия в проза или стихове в проза, наречете я както искате- проблем на литературознанието, мен ме привличат поетичните образи,находките и доловените настроения.Wali./Виолета
    Томова/
  • Написаха му шестица
    и той разпери крила като птица,
    и литна нагоре -
    там, дето е простора.

    А всъщност той - Петко -
    е момче кротко,
    което с охота събира находки
    по време на свойта житейска разходка.

Propuestas
: ??:??