ЩЕ ПОМНЯ ВИНАГИ
на Росица Копукова с огромна признателност
Аз помня винаги доброто.
И злото помня в този грешен свят.
Два бряга длан към мен протягат -
на благост и на зла печал.
А между тях тече, тече реката -
житейската река от гъста кал.
Добрите с тази кал нов свят изграждат -
библейски корен Бог му е придал.
А лошите рушат - развалят всичко.
Те просто са слуги на Сатана.
Не стигат святост, винаги самички
и лягат грозни в мократа земя.
Затуй ще помня, Роси, добротата,
безкористната - чиста доброта,
която в словото ти е излята
и я раздаваш даром на света.
Достигна тя до мен и ме зарадва,
че има някой в този свят студен,
ръка протегнал ми сред толкова омраза,
за да опази моя стих свещен.
Посвещавам това стихотворение на г-жа Росица Копукова /rosiela/, която днес - 11 април 2021 година, представи част от моята интимна лирика в рубриката "Рано в неделя" на БНР-Хоризонт, отбелязвайки, че тези стихотворения са уникални в българската поезия.
Сърдечно ти благодаря, Роси! Това е второто представяне на мои стихотворения в БНР-Хоризонт, като и двете представяния са изцяло плод на топлото ти отношение към моето скромно поетично творчество. Бог да ти дава здраве, сили и вдъхновение, за да си винаги така добра и благородна като човек и да продължаваш да ни радваш с изключителната си поезия и творчество, като цяло. Амин!
А ето и избраните от Роси мои стихотворения, които тя прочете по Националното радио:
СЪН В МЪГЛАТА
Сънувам те прегърнала ме нежно
на морски бряг, далеч от този свят.
Вълни с езици бели близват ни вълшебно.
Шептиш в ухото ми и чувствам се богат.
Защо те срещам в края на живота?
Така фатално, невиновно закъсня.
Почти достигнах изранен Голгота,
но оживявам в твоя детски смях.
Последно време - съдно, смъртоносно.
Прелитат вещици на злите си метли.
За мен си чудото до святост съдбоносно
и възвестено с първите петли.
Не ни е съдено с тела да се познаем. -
Сгъстява капки сивата мъгла.
Два силуета сме. Ръка подай ми -
да помня вечно, че до мене си била.
ПОД СВЕТЛИНАТА НА ВЕНЕРА
Под светлината нощна на Венера
копнея аз за твоята прегръдка.
Сънувам ласките от бившето ни вчера -
върховната и споделена тръпка...
Сънувам остров девствен в океана.
Вълни докосващи ни с бели длани.
А после малка и закътана поляна,
където стихнали сме замечтани.
Но днес е есен прежълтяваща и блудна.
Напомня тя за вечната раздяла.
Листа прощават се с короните безшумно.
Дървета губят лятната си цялост.
Самият бог поглежда албиносно
(безстрастно, със студено безразличие).
Неумолимо трупат високосност
безбройни мигове белязани с безличие...
Но втренчен в светлината на Венера,
копнея пак за твоята прегръдка.
Сънувам ласките от бившето ни вчера -
върховната и споделена тръпка.
НАПРАВИ МЕ ЩАСТЛИВ
НапрАви ме щастлив в единствен миг,
пред мен по-светла и от лунното сияние.
Очите омагьосани от твоя нежен лик
проглеждаха зад неизбродни разстояния.
Простих покварата на идващия ден,
на светлината от звездите, похитила
мистичното, в което съм докрай стаен,
заключеник на най-загадъчната сила.
Прераждам се от твоята възвишена любов
на най-далечната планета, неподвластна
на земното притегляне, на земния покров,
с безброй слънца, които никога не гаснат!
ОСТАНАХМЕ ЕДИН ВЪВ ДРУГ ЗАБИТИ
Останахме един във друг - ками забити,
в една вековна и бездънна празнота.
Извади ли ни бог ще рукне скритото
и под руини ще ни погребе света.
И страшната си тайна ще я носим,
като повито пеленаче на гърди.
То призрак е на глъхнещи въпроси,
но няма никога от плът да се роди.
Тъй близостта е двойно по-голяма -
ще бродят търсещи се нашите тела
сред този свят изваян от измама
и между спомени докосващи чела.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Великолепна, извисена поезия!