Вървяха един до друг, а той постоянно се оглеждаше на всички посоки.

Откри нещо странно, всички животни имаха сини очи, като спътника му.

Стигнаха до един хълм, на който бе кацнал двореца. Някаква феерия с множество кули и дантели от бял камък.

Изкачиха парадното стълбище и влязоха в огромна зала с прекрасни стенописи. Навсякъде имаше инкрустации от блестящи кристали и сребрист метал.

Стъпките им кънтяха, докато застанат пред високи порти, където пазеше стража. Вътре бе тронната зала. Изпълнена с още по-голям разкош. В средата сред купища цветя бе тронът на кралицата. 

Пристъпваха приведени. Като достигнаха на няколко метра се изправиха.

Видя я и се изуми. Създание излъчващо истинско кралско величие. За разлика от всички, нейните очи бяха пъстри. Мрежа от зелени и сини нишки.

- Ваше величество, този момък търси Странница и казва, че и е близък.

- Доколко близък си, човеко?

Гласът ѝ бе мелодичен и заповеден.

- Обичам я!

- Дааа, значи си много близък.

Тя стана и тръгна, а след нея се стелеше дългият шлейф на роклята ѝ.

- Ела с мен!

Влязоха в по-малка зала, където имаше само едно легло с балдахин, а там лежеше неговата любима със затворени очи. Много бледа и едва дишаше.

Затича се. Падна на колене до леглото. Пое ръката ѝ. Студена, като лед.

- Какво ѝ има?... Ще оживее ли?

- Жива е, но в дълбок сън. Единственото лошо е, че колкото повече спи, толкова по-далеч в сенките отива душата ѝ.

- Може ли да ѝ се помогне?

- Възможно е. На върха, за който бяхте тръгнали има голям син камък. Под него е цвете. Отвара от листата му ще я върне към живот. Обаче остава само ден до мига, когато ще изчезне завинаги в сенките.

Изправи се и погледна кралицата в очите.

- Аз тръгвам. Благодаря, Ваше величество.

- Почакай! Ще ти дам кон, за да стигнеш до входа за нашето кралство. Също и една вълшебна ябълка, която да ти даде сили в най-тежкият момент.

Излезе от двореца и препусна към водопада.

Стигна до него и скочи от коня.

Животното го погледна с големите си сини очи и изпръхтя.

Бягаше с всички сили през пещерата и започна да се изкачва по ледения улей.

Няколко пъти се плъзваше обратно, но започваше отново пътя си нагоре, забивайки пикела.

Излезе от отвора и блясъка на белия сняг го заслепи.

Пълзеше по стръмния склон, а студеният въздух изгаряше дробовете му.

Появи се и остър вятър, който завихряше снежинките на облак от иглички.

С последни сили стигна до върха.

Там наистина имаше голям син камък.

Опита се да го помести. Не помръдваше. Натика пикела под него и вложи всичката си сила. Малката кирка изпращя и се строши на две. Захвърли вече непотребния инструмент и заплака. 

Нямаше да успее да я спаси.

Видя, че до камъка има метален кръст, бележещ гроба на някого. Извади го и се опита да помести камъка.Той се заклати и полека се отмести настрани.

Отдолу бе малко цветенце с месести листа. Откъсна го и сложи в пазвата си.

Погледна часовника си. Оставаха само два часа. Нямаше да успее да се върне.

Застана на ръба на скалата. Мястото, до което мечтаеше да стигне с нея и скочи.

Тялото му се удари няколко пъти летейки надолу.

Отворът в снега бе все по-близо...

Следва продължение.