Свикваме.
Свикваме с Любовта и нейните нюанси.
Примиряваме се.
Да имаме, да губим.
Навеждаме глава. И пускаме.
Изтръгваме чувството от сърцето и продължаваме.
Аз свикнах с твоите отговори.
И те моля... моля те, не ме учи на очаквания.
Не ме докосвай така парещо, защото изгарям до следващата доза.
Нека ти разкажа...
Черните вълни се блъскат на брега на моя дом. Тук сме научени да се борим за съществуването си. Ние не гледаме океан, но това море ни изненадва. То не е като другите. Опасно е и непредвидимо. Научени сме да оцеляваме. Да храним семействата си. Да ловим риба. Да водим примитивен живот. Както и да оценяваме малкото, което имаме. Защото бурите са чести. А заедно с тях природата ни отнема и човешкото.
Аз съм моряк и рисувам солта с думи. Непознати са ми любовните терзания. Зная само как да любя дълбокото синьо. С него се прехранвам. И от него дишам. Нямам много пари и... почти нищо не мога да предложа, освен наученото от преживяното. Възпитани сме сурово. Днес имаме достатъчно. ...