Венетка беше хубаво момиче. Малко дребничка, но с осанка на наперена мома от Ямболско. С любопитни златисти очи, кестенява тънка косица, хубави крачета и красива фигура. Венетка остана още на гарата в Ямбол, от влака слезе Вени.
Като дойде във Варна да учи, беше малко уплашена, още повече, че в Икономическия университет момичетата преобладават и болшинството са хубавици, а тя имаше заветна цел - никакво връщане назад! Ученето си е инвестиция, много важна за бъдещето ти, от малка ѝ втълпяваше майка ѝ, учителка по български език и литература, имала глупостта да забременее още в първи курс в Търновския университет, набързо омъжила се за нисш офицер, и цял живот обикаляла с него при назначенията му, живяла във ведомствени порутени жилища, захвърлила таланта си, селска даскалица! А всички ѝ предричаха блестящо бъдеще, беше отличничката на випуска, пишеше стихове, беше умна, но...сама си провали живота! Ако искаш да си намериш работа в престижна фирма и срещнеш подходящия мъж, с три основни ...