Щур, по-щур и наш Хари
Прибирам се от работа и тичам по задачки. Първо да платя парното, докато не съм похарчила парите. Всички други сметки са ми на разплаквателната сметка, а парното го махнах, когато се разбра за Вальо, че пълнел банковата си...да не задълбавам, че се нервирам. Бях първа в плащанията, ама заради него се махнах от сметка, кога стигнем тогава, не че той ще ми ги плати, но...
После трябва да напазарувам и да бързам да сготвя на моите домашни любимци, имам и час за заболекар, абе пълна програма с всички екстри. И както винаги в такива моменти ще срещна кварталната клюкарка. Единия път бях тръгнала на лекар и докато ми разкаже всички клюки, припаднах пред блока, та линейката за по-бързо дойде при мен. Втори път така пак ми се случи, другата клюкарка, е за малко да я убия. Добре че се усети по освирепелия ми поглед, та си тръгна на време. Е, сега пак късмет - комшията Хари. Той е голям сладур, обича ядене, пиене и всичките тези три неща. А заразказва ли вицове, цял ден няма да спре и няма да повтори един и същ. Зевзека на блока и околия.
Една вечер не си сипал ракийка и...инсулт. Вика ни жена му да й помогнем да го закараме до болницата, той се смее и виц ни разказва. В болницата си хванаха белята с него. Полежа два-три дни и на третия му се припило кафе, пък и цигари няма. Махни че слязъл в кафенето на болницата, от реанимацията избягал нашия, ами помъкнал с него и някакъв дедка на количка със система. И на него му се пиело кафе. Лекарите като го видели, че пали цигара на стареца, той не може да диша, нашия му вика: То кафе без цигара бива ли, я си запали, па докога издържим, брато. Как не са го убили доктора и сестрата още се чудя.
Същият този Хари дето една вечер ме причака пред блока един притеснен и ме заразпитва едни...
- Как сте с мъжа ти?
- Добре.
- Дали ти изневерява?
- Не ми казва, питала съм го, ама мълчи едно гузно, гузно. Знам ли.
- Аха! А ти имаш ли си любовник?
- Нямам, ама за сега.
- Абе малко ми е неудобно да те питам...Имаш ли някакви женски, така да се каже заболявания?
- Абе ти луд ли си, какво те интересува? Нямам!!!
- Имам нужда от теб, една услуга, малко необичайна...
- Сваляш ли ме?
- Няма да увъртам, чакай да ти покажа – и си събува маратонката. – Набодох се на един ръждясал пирон и ако може, аз затова те питах за интимния ти живот...
- Да клекна тук и да ти ДЕЗИНФЕКЦИРАМ?! Как не те е срам, можеше поне да ме поканиш у вас, няма тук да запретвам поли.
- Аз затова те изчаках по тъмно, че ако те заведа дома и те вкарам в банята, жената какво ще си помисли, че правиме? Ходи й обяснявай, каквато е ревнива.
- А тя защо не свърши тая работа?!
- Има някакви проблеми.
- Абе ти що не си купиш риванол, бе момче?
- Ей, какви сте това жените и Марианчето от третия етаж така ми каза.
- Идиот.
- Идиот я, я какви идеи ми идват!
Та бързам аз и насреща ми Хари.
- Здравей, красавице! – как да не го обича човек, като викне и който не те е забелязал ще се обърне да те види.
- Здравей хубавецо, как си?!
- А, добре че ме попита да ти разправям. Отивам на лекар, нещо очите ме болят.
- Бегай, не отлагай, здравето е най-важно, знаеш го.
- Аз ли да не знам. Вчера ходих при нашата лекарка и да се окаже...Беля, сега отивам за капки...
- Хари браво, че взимаш мерки, аз бързам, закъснявам.
- Чакай да ти обясня.
- Нямам време, имам час на зъболекар. Ела по-късно у нас, ще пийнем по едно, ще разкажеш.
- Ама то не е дълго. Значи аз имам песъчинки в очите и сега ще ходя да ми ги изстържат. Представи си, както бъбреците образуват камъни, така и в очите се образуват малки камъчета, ако си предразположен.
- Хари?!
- Та се чудя, дали знаеш да има такова заболяване, дето да се образуват камъни на едно друго място? Нали не трябва да ти обяснявам точно къде. Сещаш ли се за какво ти говоря?
- Е, аз и без това закъснях, я ми обясни по-подробно...
- Ама, кажи, мислиш ли, че могат да се образуват камъни, по-едри, които да втвърдяват и да втвърдяват...Аз няма да ги лекувам, честно ти казвам...
- Ще ти дойде ли акъла някога?! Съмнявам се!
- Безнадежден случай ми казаха, че съм. А ти иначе как си, не ти ли се иска да ти се образуват на тебе камъни и да ти се втвърдят...Ама на теб малко по-нагоре.
- Млъкни!!! Ти откъде знаеш, че не ми се образуват точно там камъни, а?!
- Много хубав въпрос, благодаря ти, че ми го зададе. За да съм сигурен дай да проверя...
- Добре! Къде, у вас или у нас?
- Нали знаеш, че жена ми е ревнива...
- Айде у нас, тъкмо мъжът ми си е вкъщи, та после с теб заедно да ходим до болницата – аз на зъболекар, ти, за да ти гипсират я ръка, я крак...
- И твоят ли е ревнив, закъсали сме го с тебе?!
- А не, моят много обича да му изневерявам, а кога е пред него направо от щастие не знае какво прави...
- Е, щом е такава работата, елате довечера да пием по едно, жената донесе от село домашна и като дойдете и на мен ще сипе, иначе й се свиди.
- Така кажи, ще дойдем, моят донесе пържоли, клаха прасето...
- Ей, страхотна си и не казвай на жената, уж случайно си се сетила...
Какво да обяснявам, Хари си е Хари, неизлечимо щур, ама готин!
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Усмихвам го Плами, защото на мен ми го усмихват!!! Верижна реакция, какво да се парви?! И ти ме усмихна, благодаря ти!!!
-
Усмихваш деня, Светлана!
-
Хубавке, аз затова няма да ги отказвам, защото ще взема да се разваля. Всички ли непушачи са такива безсрамници?!
Магдалена, благодаря ти аз, че усмихна деня ми!!!
Джейни, не ти отива да си ледена кралица. А то било ледена диета. Така може!!! -
Както ми е напрегнато днес, ти ме разсмя с този неизлечимо щур Хари
Дали и аз някой ден да не разкажа за един такъв Хари, ама той ми късаше нервите , но накрая се излекува с ледената диета която му наложих. -
започна утрото ми с усмивка...благодаря ти, Светлана...
прекрасна си. -
Болен е и не пуши няколко дни. Вчера ме среща във входа:
- Ела за малко у нас.
- Кажи за какво?
- Сам съм, не се притеснявай, жената я няма.
- Хич не се притеснявам, казвай.
- Абе, искам да се съблечеш и да вдишам аромата на...цигарата ти, нали пушиш?
- Е, не може ли тук да ми вдишаш, та у вас.
- Във входа е студено и ще настинеш, като се съблечеш.
- Хари!!!
- Само пробвах, я ако се беше навила, а?! Добре запали си, само да подуша дима. Вчера за малко да убия един човек зад блока, Идеше ми да му шибна един, да си дръпна два пъти па после...
Хари, няма друг такъв!!! -
О, Ангел и аз си го харесвам това чувство за хумор, ако не е то, нямаше да ми стига заплатата за салфетки. Казах салфетки та се сетих, че трябва пак да купя, защото у нас само гости от сутрин до...сутрин. Да се подсетя утре да не каня повече, ама като се знам каква съм, пак ще забравя. Ама по-добре салфетки за гости отколкото за сълзи, нали?!
Весела, аз на такива съседчета им слушам музиката ден – два...десет. И като превъртя, а аз как хубаво превъртам, да не си наблизо и всичките осем етажа се озвучават от мен. Тон режисьор за чудо и приказ съм в такива случаи. А-аааааааааааааа ма ха!!! То бива, бива...да си купят самотен остров или да идат на ушен лекар, ще слушам аз чалга и хаус. Що един не пусне класическа музика, а?! Вагнер за тях!!!
Селвер, точно това направих, защото съм послушна. Само кажи до кога, защото ми хареса и не ми се спира?! Айде и на теб така да ти е влюбено, да видиш лесно ли ми е!!! -
Лажова, напомни ми за един мой съсед в Бургас - Желязко. Голям сладур - все пиян ходеше. Та като се напиеше, изкарваше един грамофон на терасата и по цели нощи слушахме "Панаири" на Лили Иванова. Една вечер не ми издържаха нервите и извиках от балкона, че ще сляза долу и не знам какво ще му се случи (живееше на етажа под мен). След малко, той самият цъфна на вратата ми. "Аз откога те чакам да се ядосаш и да се събудиш, че ми свършиха цигарите" - ми рече с 24-каратова усмивка - "И веднага я спирам тая, и без това не мога да я понасям с нейните панаири."
Как да не го утрепеш, кажи ми! -
Страхотно чувство за хумор имаш!
А и чудесно разказваш!
Поздрави!
-
Ивон, ти си бонбон!!!
-
Ласка, наистина е така, за мое щастие, да са живи и здрави!!! И ти да си ми жива и здрава!!!
Селвер много ти благодаря, ама много ти казвам!!!
Този Хари е слънчице, само да не ти е дома, казва жена му! Ще й предложа да си направим Размяна на съпрузи, па ще видим кой ще издържи.
Антонио, като не мога да готвя в кухнята се опитвам поне тук да се справя с подправките. Е понякога пресолявам, ама ще се науча някой ден, желание имам.
Валентина, май е заразно, ще проверя и ще ти докладвам.
Силвия, идвай, па ще се групираме я по интереси, я по заболявания, ще измислим нещо.
Юле, голем късмет извадих аз с тези двамата. Единият щастливец, че ме е уцелил, ама не в десетката, а на Хари, като го проверим и е добре, ще му викаме – Хари скалата. Абе щом образува камъчета в очите, значи е предразположен и на други места...Я аз да си мълча, да не ми го отнемат! -
Много готин, даже! Ама и твоят е един... щастливец!
-
Ох бе Светле, няма ли някоя свободна гарсониерка около вас? Хахаха... Обичам те! Страхотна си!
-
А прихваща ли туй, с втърдяването, де.... Аз само питам... -
Разсмя ме, Светланчик!
Ама... хубаво си е да се намира понякога и един Хари...
Гуш!!! -
с какъвто се събереш....
исках да кажа - около теб все хубави хора
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
