Изпращат ме да платя режийните. В пощата. Отпред – опашка. Пенсионери, нямащи доверие на банки и банкомати. То пък кой им има доверие, но… Необходимо зло…
Охраната пуска по петима пенсионерите и свободно хората за другия салон. Накъдето съм и аз.
Обаче, един дядка се обажда нервно:
- Ей, стой! – и към охранителя заповеднически - Що го пускаш? Да чака тук. И аз ще плащам, на двете опашки чакам…
В моя стил му обяснявам:
- Първо, на „ти“ говоря само с приятни и умни хора. Значи с Вас сме на друг тон. Второ, специалистите определят хората, едновременно вършещи две работи като „хора с двойнствено съзнание“. Или – шизофреници. Галено – шизики…
Опашката се смее, дядката бавно загрява – чак муцуната му почервенява, аз минавам покрай него и влизам…
хххх
В салона празно. Плащам и помолвам:
.- Погледнете ме, ако обичате…
Касиерката недоумяващо вперва очи във физиономията ми. Усмихвам се чаровно:
- Предайте, моля, усмивката на госпожа Маркова /колежка нейна, моя ученичка/… ...