Шведска приказка
Част първа
От няколко дни морето беше тихо, спокойно като планинско езеро. След тридневната буря, която отнесе няколко рибарски лодки и стана причина за гибелта на онзи прекалено смел младеж от Унгария, настъпи необикновено затишие. Морето беше толкова спокойно, сякаш беше замръзнало. Водата беше кристално прозрачна, дъното се виждаше даже на сто метра от брега. Пасажите дребни рибки, плуващи близо до огледалната повърхност, напомняха сребърни блесни, откъснали се от чепарето на страстен рибар. Небето беше необикновено синьо, а над летящите чайки се стелеше едно безкрайно лазурно поле. До самия хоризонт не се виждаше даже малко пухкаво облаче. Небето беше като нарисувано. Смарагдовият цвят на водното огледало беше добило синкав отенък отразявайки небесната синева. Полетът на чайките и албатросите беше плавен, сякаш “асове” на висшия пилотаж демонстрираха уменията си по време на въздушен парад. А там където морето и небето се сливаха, като почти невидими точици се белее ...