Шведска история

Финал

                      Трите седмици бяха минали като миг. Двадесет дни без облаци и дъжд, безгрижни дни край лазурното море. Под палещите лъчи на слънцето,  Джак и приятелите му бяха прекарали  незабравими дни. Изпълнени с музика, танци и вкусни морски специалитети, тези двадесет дни щяха да останат в паметта на  шведските  му приятели с  блясъка на звездите, а на самия него  с прохладата на нощите прекарани в морето и утрините  край  черноморския бряг. Всеки щеше да отнесе със себе си един незабравим спомен от дните и нощите прекарани на Слънчев бряг. Гуди беше тази, която щеше да се върне у дома оставила  край бреговете на това южно море, първите трепети на  жена. 

Моника беше изживяла едно прекрасно приключение, ласките на младия й приятел, доста дълго щяха да напомнят за “почивката” в България. За нощите изпълнени със страст и нежност, за лунните бани огрявани от една сребърна луна. Освежаващите лъчи  на  сребърното небесно светило  обгръщаха голите им тела и  им служеха за феерично невидимо облекло.

През целият ден, някакво особено настроение царуваше в компанията. Стив и Сорина не излизаха с часове от морето, което беше заспало като огромно тъмно зелено езеро. Моника, излегнала се по корем на шезлонга, сякаш искаше да привлече и запази в себе си, цялата топлина на августовското слънце. Джек пушеше цигара след цигара, често прескачаше до барчето разперило цветните си чадъри край ивицата нажежен пясък и приютило любителите на ледената бира под избелелите вече  платна.

Гуди следеше с тъжен поглед неговите непрекъснати совалки до бара и обратно, и имаше желание да го хване за ръка и го поведе към хотела. Тази първа и може би последна нощ в обятията му, щеше да остане единствена в живота й.  Дълго, младото момиче нямаше да може да забрави мъжът, който я направи жена, който я облада с такава нежност и страст. В апогея на вълнението си, Гуди чувстваше и неговото, което не беше по-малко от нейното. Тя разбираше смесените чувства с които беше изпълнил желанието на майка й. Той се беше влюбил в Моника и въпреки непостоянството в любовните връзки, Джек беше  силно привлечен от красивата шведка. Беше я обикнал истински. Нейното благородство, финеса, интелекта и не на последно място, красотата й, го бяха пленили завинаги. Такава жена Джак срещаше за първи път.

Следобяда Моника и Джак прекараха в неговата стая, отдавайки се на любимите им сексуални игри. Въпреки страстта и желанието, този път имаше нещо, което им пречеше да изпитат онези вълнения, които бяха изпитвали през изминалите 19 дни. Милувките им бяха по-нежни, целувките им лишени от огъня на страста, бяха не толкова дълбоки и буйни. Устните им се допираха едва едва, ръцете галеха голите им тела, които се притискаха едно към друго с желание да запазят по-дълго усещането за близост. Изригванията им бяха по-редки, но по-продължителни и напълно спонтанни. След  всеки душ, Джак покриваше с хиляди целувки мократа кожа на Моника, изсмукваше последните капчици влага останали по нея и отново разпалваше желанието на тази изключителна жена.

Вечеряха късно. Отидоха до  “Фрегатата” за да отчетат присъствие и тази последна вечер. Пиха по един коктейл “Маргарита” и се прибраха по стаите си. Часовника в фоайето на “Кубан” показваше 23 часа когато  те се разделиха и всеки се запъти към стаята си. Моника погледна Джак и му пошепна тихо, че ще го чака след около час.

Нощта беше изключително ясна. Небето беше покрито с милиони едри звезди, които превръщаха нощта във феерия. Тази вечер луната имаше необикновен цвят. Беше като портокал и хвърляше необикновената си светлина върху морето, гладко като езеро, и образуваше златна лунна пътека. Морето се вълнуваше едва едва, малки  палави и пенести вълнички  се разливаха по брега.  От време  на време луната осветяваше  двойки любуващи се на морската вода събрала много топлина през деня.  Тя галеше  загорелите им тела и ги хвърляше в обятията на топлата лятна нощ. Някъде  от далеч се носеше  някаква неразгадаема музика.

Джак  се пъхна под душа за да  се освежи. Макар и свикнал с високите температури, той имаше вътрешен огън, който го изгаряше. Моника! Той се беше влюбил в чаровната шведка и мисълта за раздялата го измъчваше  неочаквано силно. Студената вода  се плъзгаше по едрото му мускулесто тяло , а мисълта  му беше там, при Моника, която го чакаше. Беше последната им нощ и утре тя щеше да изчезне завинаги от живота му. Тази мисъл го караше да се чувства нещастен. Никой от приятелите и познатите му не би повярвал на терзанията на този млад Дон Жуан, жестоко хлътнал по  красивата русокоса  жена, с десет години по-възрастна от него. Сега можеше да признае. Обичаше я искренно и  силно!  Водата обливаше тялото му, а мислите му летяха назад към деня на първата им среща. Първата разменена целувка, първата нощ с  тази прелестна жена в обятията си.

Когато Джак тихичко отвори вратата, минаваше полунощ. Седнала в креслото Моника остави книгата, стана  и тръгна към младия мъж. Обви раменето му с загорелите от слънцето ръце, и поднесе устните си.  Джак пое устните й между своите, а езика му се промъкна между тях, за да проникне дълбоко в нетърпеливата за милувки уста на шведката.  Тя засмука езика му, погали го със своя и трептенията не всяка техна клетка говореше за дълбока и страстна любов, каквато и двамата не бяха очаквали да ги сполети. Лекомислената летна авантюра се беше превърнала в дълбоко любовно чувство, което ги изгаряше и превръщаше последната им нощ в  тъжен миг на раздяла. В прегръдката им  имаше повече нежност и обич, отколкото страст и сексуално влечение. Колкото и да беше странно, той беше този който изживяваше по-трудно раздялата. Не беше за вярване, но наистина Джак беше този, в чийто поглед беше изгаснал огънят на страста, за да отстъпи мястото си на всеотдайна обич, уважение и нежност. Моника го съблече, свали и копринения си халат и двамата останаха като Адам и Ева посред хотелската стая. Той даже не беше възбуден. Джак, който цели три седмици не беше имал търпение да останат насаме за да я обладае на секундата, сега я галеше по косите, с цвят на зряла пшеница, устните му я караха да тръпне в обятията му, а той я гледаше с тъжни очи, в които блестяха скрити сълзи. 

Моника го хвана за ръка и бавно го поведе към широкото легло. Накара го да легне и сама се сгуши в обятията му. Устните  й  покриваха лицето му с огнени целувки, не подмина и шията,  косматите му гърди. Задържа се на настръхналите му зърна и бавно се спусна надолу под плоския му корем. Ръцете на Моника следваха устните й.  Когато го пое в устата си, Джак сякаш се събуди и надигайки се на лакти, започна да се движи  все по-бързо.  Обхванала го с две ръце, Моника го поемаше дълбоко в себе си, обвиваше главата му с дългия си език, кълвеше го  по върха, а понякога зъбите й леко се забиваха в  напрегнатата кожа на неговата мъжественост.  Усилията на шведката  да събуди в Джак, онзи любовник, който я беше обладал и покорил като властелин и тиранин, не се оказаха напразни.  

Джак я хвана под мишниците, повдигна я като перце и положи върху себе си, навлизайки дълбоко в нея.  Почувствала мъжа в себе си, Моника  запрепуска с бесно темпо. Дишането й се ускори, движенията й станаха по- резки и по-хаотични, кръста й се виеше като млада брезичка по време на буря. Ръцете й мачкаха гърдите му, играеха си с ушите му, а устата , широко разтворена търсеше да смуче пръстите  на Джак. Изригнаха едновременно, главата на Моника падна на рамото му и зъбите й се впиха силно в него. Само така тя можа да заглуши вика, който щеше спонтанно да се изтръгне от пресъхналото й гърло. Въпреки че болката беше силна, Джак не издаде ни най-малък звук, само стисна  с всичка сила двете полукълба  към себе си. В този миг и двамата се бяха вкаменили и телата им представляваха  мраморна скулптура на гениален ваятел.

Утрото ги завари будни и мълчаливи. Вече чувстваха по-силно мига на раздялата. Оставаха само броени часове до тръгването на автобуса, който щеше да я отнеме от него,  за да я закара  до летището в Бургас, от където в 14,30  часа щеше да отлети за Стокхолм. Ваканцията беше приключила.  И както става обикновено, те си обещаха да бъдат  отново  заедно през следващото лято, без никой от тях наистина  да вярва, че това ще се случи, въпреки искренното им желание да бъдат пак заедно.

Когато автобуса със шведските летовници потегли,  пред входа на хотела, един младеж гледаше след него със сълзи на очи. Нещо се беше откъснало от душата на Джак. Той никога вече нямаше да види Моника.

Така се получава много често в живота- хората се срещат и разминават, но винаги с надеждата, че това няма да им се случи. И те искренно го мислят и вярват.