с благодарност към Н. Чуралски и К. Хаджийски -
автори на „Орфеевото цвете”
Денят и нощта често се срещат над Родопите, за да споделят общата си любов към планината. Поглеждате покритото с фина пелена от облаци небе, през които все още проблясват слънчевите лъчи, а само малко след това, Луната разкъсва тази пелена и засиява над своята любима. Може пък времето да си играе с любопитния наблюдател и самото то да е станало част от магията на планината – магия, която е в природата и хората, които творят и пазят легенди за нея от години. Ето и една от тях.
...
Това се случило много, много отдавна. Хората разчитали на баячките да излекуват всичките им болести – както тези на тялото, така и онези на душата. Тежка била ориста на родопчани. Под земята, която ги хранела живеел бог Хадес и неговата сянка, която нарекли „Смърт” ги дебнела на всяка крачка. Казвали, че била коварна и нерядко си играела с някоя душа в продължение на месеци, а понякога и с години – ту я притискала към съсухрената си гр ...