Сирил и Моудес. Част втора
„… Поляната с фосфоресциращите цветя сякаш няма край. Цветовете им спокойно могат да послужат за удобен фотьойл на който човек да се отпусне и да изпие чаша билков чай. Леки хълмчета разнообразяват релефа и го правят още по-омаен и романтичен. Сирил тича с протритите си гуменки
и весело подскача около родителите си, седнали на меко одеяло. Най-красивата и любеща майка на света се обръща с искрящата си усмивка и нежно го укорява, но той знае, че тя ще му прости. Баща му се пресяга и обхваща малкото му тяло със силната си ръка, така, че да не го нарани. Повдига го леко и започва да се боричка с него. Уж той е победен, а малкото момче се задъхва от кискане и радост.
В тоя момент от гората излиза странно същество. Не е звяр, нито трол от древните кошмари. Няма нищо биологично в металния блясък на корпуса му. Съществото се отправя уверено и елегантно към тях без да излъчва и най-малката следа от опасност. Те различават отделните му елементи, движещи се един спрямо ...