- Сиромаси на Кеба имаш ли? – пита Гришата и подава ръка.
- Не – отговорих с неудобство. За първи път чувам това заглавие!
- Потърси я! – и хвърли банкнота от сто долара под носа ми… На връщане от Испания спрях в Белград да гледам мач на „Цървена звезда“ - през полувремето сърбите я пускаха… Искам я!
И замина…
Гришата впечатлява със своята непосредственост, нормалност и прямота… Заради неговото лудо влечение към сръбската музика е един от първите в района с когото бързо станахме приятели. Вечер, когато паркинга опустее, често се появява и остава до среднощ - веднъж дори осъмнахме, за да слуша любимите си певци:
- Ако има начин ще ти изкупя всичката сръбска музика – насечено казва Гришата и слуша опиянен Халид Муслимивич.
Тогава нито той, нито пък аз, подозираме, че скоро, не само всичката ми сръбската музика, ами и караваната с паркинга барабар ще купи, без да му мигне окото, а любимите певци ще му пеят на ухо… Гришата се отличава от останалите борчета, които също слушат сръбска музика ...