Сказание за свети Иван Рилски Чудотворец
Свети Иван наречен Рилски е роден в село Скрино, намиращо се над пролома на Кюстендилска Струма.
Отвратен от недъзите човешки, той отдава земното на земните и след кратък престой в един тамошен манастир, се заселва в бедна колиба в рилската пустиня.
В пост и молитви минават дните му.
Храна са му горските корени и билки, дори и тях яде не до насита, а водата пие колкото да охлади вътрешностите си.
И сега ако отидете да посетите горското му убежище, намиращо се на няколко километра нагоре след Рилския манастир, бихте се питали и догаждали “Колко ли на брой човеци биха приели да живеят в днешни дни при подобни условия?”.
Сега там ще видите малка изначална църквица.
В дясно е входът на малката пещера с два изхода, през която поклонниците се промушват с припълзяване и катерене, за да проверят дали са греховни.
Преданието говори, че който има непростим грях, скалата ще го заклещи и затисне.
Излизайки на високото хората умиват лицата си с водата течаща направо от скалата и събират камъчета, по които съзират кръстен знак.
Възрастна побеляла женица разказваше как славата му тръгнала, когато с молитви към Бога той освобождава от зли духове тялото на едногова.
Историята говори, как самият български цар Петър, син на Симеон, отишъл високо в планината, за да му се поклони. Но висока скала препречила пътя му и когато не могли с придружителите да преминат на отсрещната страна, разговаряли с вестоносци.
Царят му провожда пустиннически храни и злато, но светецът му върнал отговор: “… дето храните приема, но злато не. Защото много вреди на монасите и най-вече на живеещите в пустинни и безутешни места нанася и защото злато не трябва на оня, който нито хляб приема до насита, нито вода да погаси жаждата си.”
По-късно допълнил: “И сам не трябва да намираш наслада в него, защото е казано: кога се увеличава богатството, не привързвайте сърцето си към него, а раздавай щедро на бедните, сакатите, голите и бездомните. Затова ако желаеш да се насладиш на небесното царство заедно със земното, бъди щедър, както нашият небесен Отец е щедър!”
Славата му се разнася по околните земи.
Мнозина отиват болни при него.
С молитвите си той ги въздига и те си тръгват от там оздравели.
Няколко години по-късно, неговите следовници построяват манастир, където той извършва много чудеса и преживява до седемдесет годишна възраст, когато се предава в ръцете на Бога.
Стичат се много хора от различни страни, за да видят чудното му нетление.
Погребват го чак на четиридесетия ден.
След един сън, учениците му пренасят мощите му в град Средец (днешна София).
Когато отварят ковчега, виждат тялото му цяло и незасегнато от всякакво неразложение.
Във времето когато унгарските войски на крал Белла Трети завладяват българските земи около София по време на византийското иго, вземат със себе си мощите на светия човек и ги полагат в град Остригон (Гран–Остергон), където светецът също прогонва от човеците всякаква болест и недъзи и продължава да извършва чудеса. Местният католически архиепископ твърдял, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява.
Тогава унгарският крал украсява със злато и сребро ковчега на светеца и го провожда обратно в град Средец. Там построява църква на негово име в годината 1187.
Когато Българската земя наново е освободена от цар Иван-Асен І, мощите на светеца придружени от триста на брой войници, са пренесени в Търнов град, в църквата на хълма Трапезица в 1195 година.
Около мощите му неми проговарят, слепи проглеждат и много други се освобождават и изцеляват от болести каквито имат.
В скорошните години, около мощите му положени отново в неговия Рилски манастир, се извършват чудеса.
Поклонниците вярват, че той сам наказва или предупреждава смутители или грабители, като в подобни случаи доказвал на тези хора, че несправедливо спечеленото е огън и който го внесе в къщата си, внася болест нещастия и несполука в дома си.
Манастира е място за молитва и този който го посети трябва да остави всичко към което се е пристрастил зад себе си и да се почувства прероден и духовно обновен.
“Най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото то е корен на всяко зло според апостола. Същият го нарича второ идолослужение – пише в завета преди смъртта си св. Иван Рилски. – Златото и среброто е голям враг… и като змия гризе оногова, който го има. Ако имаме твърдата надежда в Бога, Той няма да ни остави лишени от нищо…”
Тези негови думи съдържат силен смисъл, понеже пишещият тези редове, на три пъти му се е случвало да стигне до там – да не вижда никакъв изход или решение и дори дали ще има хляб в утрешния ден. Но по някакво странно стечение на обстоятелствата или по някакво чудо направлявано от нечия невидима ръка, нещата се подреждаха отново благоприятно. След дълбоки размишления и много труд разбира се.
И пак “… преди всичко търсете царството Божие и неговата правда и всичко друго ще ви се прибави.” “Също не търсете да бъдете обичани от земните царе и князе, нито да се надявате на тях, като забравяте за небесния Цар…” “Не говорете какво ще ядем или какво ще пием или в що да се облечем, защото всичко това езичниците търсят. Погледнете небесните птички, че нито сеят, нито жънат, нито в житниците събират и вашият небесен Отец ги храни. Не сте ли и вие подобни на тях?”
“Да не пренебрегваме ръкоделието, в ръцете ви всякога да има работа, а в устата ви да бъде молитвата: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния.”
Думи много силни и важни за мнозина и в днешния труден ден.
Тези думи са написани от собствената му ръка на 25 март 941 година (6449 от сътворението на света).
Посетете Рилския манастир, ще се почувствате преродени и обновени.
© Цветан Войнов Todos los derechos reservados
Поздрави!