Понякога хората, които обичаме, ни нараняват. И това винаги боли. И заради тях винаги роним сълзи. И заради тази болка се прибираме в черупката си.
Човек като мен може да обича безрезервно, унищожително като буря, опустошаващо, като току-що преминало торнадо. Човек като мен може да замени собствения си живот за живота на човека, който обича. Но понякога твърде често биваме наранявани. И понякога твърде често биваме предавани. И твърде силна е всяка следваща болка. И твърде горчива е всяка следваща сълза. И твърде трудно диша душата ни. Твърде безсилно става сърцето ни. Затова понякога си създаваме свой свят, малко по-красив. Затова понякога ограждаме този свят с дебели стени и високи порти. Затова понякога изграждаме препятствия и трудности, през които едва би могъл човек да премине. Затова обгръщаме с бодлива тел черупката си и се скриваме в нея. За да не усетим силата на болката върху плещите си. За да не почувстваме същността на тъгата върху уморените си рамене. За да не прокапят от ...