Понякога от думите ѝ се раждаха чудовища, защото главата ѝ не ги побираше толкова много и бързаше да ги изпрати буква по буква. А беше топла зимна нощ, необещаваща, обгръщаща и мека.
Езикът ѝ изтръпна от виното и чудовищата налягаха околовръст  като овчарски псета, докато стадото почива.
Мислеше си нещо за свободата, но виното анестезира реакцията на плътта след разреза на душата.
Да си свободен е като да стоиш гол-голеничък, посинял от търкането на веригите на допустимото и да се чувстваш усмихнато добре. Или да не се чувстваш добре, но да не ти пука.
Дълбоко в нея стоеше дивак, посърнал, сам, на пън в гората. Обичаше различните хора, пуснали дивака си навън, а нейният само чакаше някой да го поздрави и скачаше, но никога не тръгваше първи и никога не тръгваше сам...
Чуждите диваци, уви, се приземяваха рано – едни от прагматичност, други от прекомерна химеричност, а имаше и псевдо-диви. И досега не бе открила дивак, докрай свободен.