Скулпторът
Статуите му бяха като живи. Формите и идеите на творенията му нямаха аналог. Беше признат преживе за гений. Всеки по-богат град се гордееше да има негово произведение. После тръгна мълвата, че се е побъркал и е спрял да твори. Разчу се, че внезапно е започнал да създава чудовищни машини. Напоследък в пресата излезе материал, че почти не спял, а сглобявал вседеход...
В работилницата, работата вървеше бързо. Идеите му идваха почти една след друга. Средства за осъществяването им имаше предостатъчно. Машината растеше пред очите му и придобиваше все по-страховит вид. Можеше да се движи навсякъде и с всякакви горива. Имаше множество гуми, механични ръце и чудати приспособления. За кратко време дори можеше и да лети. Бившият скулптор виждаше в съзнанието си завършената машина и с нетърпение очакваше деня, в който ще потегли на път...
Пролетта разпъпи цветовете си, когато странното съоръжение видя бял свят. Огромни тълпи се бяха събрали да разгледат странното превозно средство. Четири телевизионни канала предаваха пряко събитието.
Скулпторът-гений не даваше интервюта, но помаха на тълпата и отлетя. Кацна в центъра на близкото до града езеро и потъна...
След минути водата край брега започна да ври и от нея като праисторическо земноводно изплува Вседехода. На брега той направи странно превъртане и отново се спусна към водата. Този път не потъна. Носеше се по гладката повърхност с тихо боботене. Направи два кръга, пресече езерото по диагонал и направо от водата излетя. Тайни камери следяха всяко негово движение, а военното разузнаване вече подготвяше договор-предложение за бившия скулптор.
Той обаче изненадващо се насочи към планините на запад. Кацна в подножието им и закатери по урвите. Механичните ръце се впиваха в земята и апарата се издигаше към върха. Като гигантски паяк Вседехода се изкатери на билото и замря. Пред него се откриваха океанските простори на запад. Залязващото слънце червенееше, а в лъчите му се къпеше искрящо бяла статуя. На ръба на скалата, като че току що роден от пяната на вълните момък, изпънал крака и разперил ръце, скачащ в пространството, стоеше най-велико творение на Майстора. Скулптурата на гения учудваше света със своето ликуващо изражение, с живата прилика на твореца на младини, с необикновенното й излъчване и найвече с начинът й на закрепване. Сякаш невидими сили я крепяха в този скок към Смъртта. Допирът й до земята бе единствено в пръстите на краката. Малцина бяха видели статуята на живо. На това недостъпно място можеха само да я разгледат с бинокли от близките възвишения. Машината тихо ръмжеше, после утихна. От вътрешността й се показа Скулпторът. С разрошени коси и напрегнат поглед той се отправи към творението си. Високо над него спътниците предаваха пряко картината. Всред вечните ледове пъплеше малка фигура. Пред нея Статуята, а зад нея Вседехода. Скулпторът застана до най-великото си творение. Загледан към океана той изпрати залеза, обърна се към машината, насочи към нея ръка и после скочи...
В сумрака след залеза никой не видя малката точка приземила се на брега на океана. Никой и не видя повече Скулптора, както и Вседехода. Мистериозното му изчезване се коментираше седмица-две и после всичко се потули.
Останаха да говорят само творбите му...
На тези, които ги разбираха те шепнеха за Любовта, за Свободата на Духа, за шеметното разнообразие от живот в материята и извън нея, за това, че надарени сме свише с божествената дарба да създаваме...
© Атанас Коев Todos los derechos reservados