Скъпи "Сърцеразбивачо", ако мога така да те нарека. Ти ми подари най-хубавото лято. След всичко, което се случи, искам да кажа, че грешах за теб. Опознах те. Сега ти стана моят идеал за момче. Ти беше всичко за мен... и може би продължаваш да си. От "Супер грозния" ти се превърна в "Перфектния" и това е, защото разбрах какъв си всъщност. Ти си един уникален човек със супер як характер... Но както и да е, знаех, че все някога това, че ти ме правеше най-щастливия човек на Земята, ще свърши. Да, този ден дойде...  днес. След като те видях колко беше безразличен, ме заболя и при това много. И все пак, надявам се някой ден да разбереш колко съм те обичала. Но знай... тогава аз няма да съм малкото момиченце, което тичаше след теб всеки път, когато си тръгваше, което правеше всичко възможно да те види. Надявам се чак тогава да разбереш как се чувствах аз и да се поставиш на мое място... и не само. Ти така и не разбра колко те обичахме... но както казах, надявам се някой ден да го разбереш. Ние те обичахме, а сега ще те забравим. Дори и да е трудно. Сега ние останахме само приятели, каквито всъщност бяхме, но тогава беше различно, тогава имахме чувства, а сега сме безразлични...