10. Сладко от усмивки
Баба вари сладко на двора. В голямата калайдисана тава с дръжки - върху огнището от големи почернели камъни. В огъня пукат като нежна музика пръчки от изрязани през пролетта лозички и хранят огъня с шепот. Баба много внимава да не усили прекалено силата на пламъка, сладкото трябва да се вари на умерен огън.
— Гледай да не станат много мехурчетата в тавата – поръчва ми тихо.
Стоя до огнището и се опитвам да преброя мехурчетата, които се пукат с усмивки и оплезени езичета. Ароматът на домашно сладко от смокини прониква в душата ми, разтваря се в кръвта ми и засяда в спомена като златно бижу от нежното детство.
Приготвяме бурканчетата, откъсваме по листо индрише за всяко и в паничка до тях слагаме орехови ядки и портокалови корички. Моята задача е да подавам на баба по едно листо индрише, по три орехови ядки и една малка лъжичка портокалови корички.
Огънят вече е прегорял, в пепелта се пекат млечни царевици, които обичам.
— Завивай ги в листа от мамули - да не им изб ...