… Нещо я разсея. Лек шум от падащите дъждовни капки. Красив звук, придружен от приятен полъх. Капките се стичаха по лицата им. Гледаха се дълго. Мокрите им ръце се докоснаха…, сякаш дъждът изми всичко лошо. Свали маските им и те видяха истинските си лица. Телата им едва се допряха едно до друго. Устните ѝ докоснаха врата му… целувките ѝ продължиха към брадичката и накрая стигнаха до така жадуваните устни. Докосването бе съвсем леко и нежно. Този път граници не съществуваха, а обстоятелствата нямаха значение. Дъждът се засили и тя осъзна, че всичко е само една илюзия. Бе толкова истинско, че дори усети вкуса на анасон по устните му…
Екатерина Глухова - Димитрова
"След Дъжда"
© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados