Връщам се от супера, все пак трябва да се яде и пие. Тътря едвам крака, поспирам се да си поема дъх, макар и да изглеждам все още здравеняк. В чантичката ми весело потропват бутилчички с ракийца, винце, издайнически шумоли целофанена опаковка на мезетата.
На етажната площадка ме пресрещна Мимето,съседката от дясно, малко прецъфтяла майска роза, но хваща око.
- О, ще се черпим а - весело подхвърли тя - Заслужава си, голямо пъшкане от апартамента ти рано сутринта... Един съвет от мен, кажи й на тая да не се престарава толкова с пъшкането, из панелките се чува навсякъде и не всички имат здрави нерви, де.
- Аме, обувах си чорапите ма, и какво се закачи единия на големия ми пръст, та голям зор докато го измуша...Ам' ти, като охкаше толкова много снощи, какво и аз да ти правя забележка или да ти завиждам ли.
- Да бе, охках защото ме схвана кръста и докато се пресегна от леглото към нощното шкафче да си взема ДИКЛАКа ГЕЛ да се намажа - съжалително рече съседката ми.
Погледнах я от мъжка гледна точка.
- Знаеш ли, имам за пиене, имам и ДЕКЛАК ГЕЛ, какво ще кажеш, мога да те разтрия хубаво на сухо, после да те намажа и да пийнем по чашка, две...Не за друго, ами другите съседи да ни завиждат като слушат.
следва 2
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados