Къщата бе голяма за Лазар. Той живееше сам. Повечето стаи бяха заключени и ежедневието му минаваше в кухнята и хола. Много рядко, когато бе изморен или тъжен, той откючваше една от стаите и единственото, което искаше бе да се потопи в миг на спокойствие.
Юли. Топла вечер. Умора се разливаше по тялото на младия мъж. Първото нещо, което той видя след незнайно кога изплетената паяжина бе пианото. Лазар се приближи до него и проследи паяка, който като закъснял диригент бързаше да се изкачи на централното място на ъгъла. Мъжът взе нотите, оставени на капака и ги сложи на един от столовете. Седна и погледна към прозореца. Идващият с тон за песен мрак изпълваше юлската вечер. Несъзнателно, Лазар натисна първият тон. Най-ниският. Изкачваше се нагоре по клавиатурата бавно. А под пръстите му излизаше нежна мелодия. Полутоновете танцуваха в ритъма на лирична песен. Мисълта му спря. Но пръстите продължаваха да свирят. Сърцето му биеше силно. Младият мъж бе влюбен. Толкова силно обичаше, че не смее ...