Посвещавам на поетесата Цонка Илева
Вече няколко пъти се опитвах да започна да пиша.Не ми се отдаваше.Четях написаното и си казвах:”Не,не е това!Освободи се от самоцензурата!Съблечи душата си и напиши твоята истина.Осмели се да я кажеш!”Започвах отново и отново...Но пак не се получаваше.Накрая се отказах. Реших да не пиша нищо.Но тогава се обади съвестта ми.Дори започнах да чувам глас,който сякаш долиташе до мен от Отвъдния свят:”Пиши,пиши за мене, Дианче!Не бяхме големи приятелки,но бяхме сродни души.Само пред тебе съм разкривала най-съкровените си мисли и чувства,плановете си.Пиши,пиши!Ти можеш! Поне децата ми да узнаят нещо повече за майка си.”
Нямаше по-интересна личност сред нашия випуск на Политехническата гимназия в Нова Загора от Цонка Илиева.
Тя беше русокосо девойче с красиви, сини очи като метличини.Средна на ръст, с прекрасно момичешко тяло,изваян крак с фин глезен.Притежаваше леко алтов глас.Говореше без запъване с много ясна дикция.Беше неспокойна и жива като пръснат жива ...