Мина известно време след нашата раздяла. Преструвам се, че не те познавам, не те поглеждам в очите и те подминавам. Сега сме само непознати с общи спомени. Хубави спомени.
Не зная как се чувстваш. Искам да те боли, както мен. Дали се получава? Чувстваш ли се разбит, изтръпваш ли, чувстваш ли се неприятно, когато те подмина?
Не те поглеждам в очите, защото знам, че ще разбереш какво чувствам. Те ме издават за всичко, преди да кажа нещо. Ти знаеш, че ще скрия и премълча от теб, а очите нямаше да те излъжат. Затова се старая добре, но докога ще издържа? Сега съм пречупена, всъщност не зная как точно се чувствам. Знам само, че страда моето сърце, защото не може да те забрави. Страдат моите очи, защото не могат да те погледнат. Страдат моите ръце, защото не могат да те погалят. Копнея за една последна прегръдка и целувка. Да си кажем последно сбогом, любими мой.
© Надежда Т Todos los derechos reservados