Грохотът от падащите бомби го караше да побърза. Огледа още веднъж стаята, за да не пропусне нещо важно, и след като се увери, че всичко е прибрано, инстинктивно грабна куфарчето с дясната ръка, а с лявата направи жест на стоящия войник да вземе останалия багаж.
Във въпросното куфарче се съдържаха резултатите от безценните изследвания, станали възможни благодарение на хиляди човешки жертви.
Клаксонът на мерцедеса се открои на шумния фон, припомняйки им за пореден път, че нямат време за губене.
Дървените стълби пукаха под тропота на тежките военни обувки, но устояха и този път.
Йозеф излезе първи от сградата, огледа улицата и с периферното зрение забеляза жестикулиращия шофьор.
- Надясно. Бързо! - каза на идващия след него помощник.
Настаниха се удобно на задните седалки и колата потегли с пълна газ. Уютът на луксозното возило сякаш отне част от напрежението и накара офицерът от СС да се отпусне.
Семейството му беше вече в Женева на сигурно място, далеч от разрушенията и ужаса на войнат ...