Прости ми! Прости ми за всичко, най-любим Човеко! Прости за всичките ми грешки, но не ме забравяй! Нека в съзнанието ти остана като най-добрата жена, която някога си срещал. Нека сърцето ти бие още дълги дни с ритъма на моето - ритъма на щастието! След години ще си спомням за теб с болка, навярно. Не само сега, не само в този отрязък от време - аз те обичам! Копнея за теб и милея за теб в най-висш смисъл, в душата ми е чисто и подредено. Ти ми даде посока! Няма да те забравя, никога няма да те забравя, такъв умен и красив мъж. Повярвах, за миг повярвах, че ти си способен да осмислиш живота ми и да излекуваш сърцето ми. Прости! Аз трябваше да лекувам твоето. Аз трябваше да те прегръщам вечер, когато плачеш, а не ти - мен. Трябваше да те прегръщам, когато имах възможност. А аз приказвах за смисъла на живота... Ако не беше ти, аз нямаше да пиша никаква поезия, нямаше да мечтая все още да пиша хубави, дебели, мъдри книги, нямаше да се уча и нямаше да запазя чистотата си! Прости за всяка дума, която съм изричала в пристъп на ярост, гняв и болка. Ти ми откри, че аз имам и тези настроения. Без твоя помощ нямаше да осъзная, че имам цел в живота. Нямаше да осъзная, че ме има... Прости за всеки път, когато съм критикувала и прекъсвала, вместо да слушам с възхищение разказите и разсъжденията ти, размишленията и впечатленията от живота. Ти си толкова мъдър Човек!

               Дали ми прости? Дано! Дано, защото искам да ти кажа нещо много важно. Ти трябва да обичаш своята жена. Трябва да я обичаш! Моля те, изхвърли всеки предрасъдък и всеки навик, и я обичай! Та вие тепърва сте се срещнали, още не сте се опознали и вече искаш да избягаш от нея. Тя е прекрасна жена, аз го знам и ти го знаеш. Спомням си какво ми разказа, спомням си много добре, но забрави болката! Нека болката ти дойде при мен, а ти дай възможност на любовта да се случи. Вдишвай щастие и дарявай щастие и ще видиш как то ще дойде при теб. Подозирам, че думите ми никога не са значели толкова много за теб, колкото мечтая, затова те моля единствено и само сега - да ме чуеш! Друг път ако искаш слушай, но сега - сега, ме чуй! Аз те обичам! Истински! Колкото и да е невероятно те обикнах още преди да разбера, че си имаш жена. Усещах, че припадам от любов, когато четях красивите ти стихове. А, когато ме прегръщаше, се страхувах, че всичко ще приключи - оказах се права, нали? Колкото и да си ме обичал, ти вече не можеш да ме обичаш както тогава - знам го, знам! Да виждаш в моето присъствие надежда - можеш ли? Не смея да се надявам на това. Та аз дори нямам сили да живея.
               Аз вярвам в теб - не вярвам в себе си, и точно така трябва да бъде. Ти трябва да си моята любов, а аз - твоята. В дневния живот не трябва да се превръщаме в някои други. Като птици прорязват сърцето ми твоите мисли, плуват в кръвта ми, хранят се от любовта ми. Аз няма да ги оставя гладни - предпочитам аз да гладувам. Искам да вярвам, че си лягаш вечер с доволство за изминалия ден и за утрешния ден също. Думите ти са като облаци - напоителни, изящно носени в небето на твоята философия и на моите спомени. Искам да ги слушам пак! Искам да се видим! Искам да горя като сутрешното небе по изрев, но не мога!
               Времето ми тежи все повече. Твърде много време мина, мили приятелю. Помниш ли как се срещнахме, помниш ли? Две размечтани и разнежени души - ние просто нямахме избор! Трябваше да се влюбим и така се случи. Вярваш ли в писаните неща? В тези, записани на небето? Ще бъдеш ли до мен винаги, мили мой? Днес ти изпращам тези думи, защото знам, че ще се влюбиш отново в мен, просто го знам! Но сега заспивай, любов, време ми е да се събудя... Добро утро, любов! Аз отново вярвам в теб! Намирам косата си за много хубава и силуета си за привлекателен. Смятам, че, когато се усмихна, правя света наоколо по-хубав. Гледаш ме малко особено днес, но аз не ти се сърдя, радвам се, когато ми обръщаш внимание. Ако не беше ти, нямаше да повярвам, че съм красива жена - никога.
              Благодаря ти, че ме приюти в сърцето си! Аз другаде като че ли не живея. Но - чудя се, дали ме чуваш оттам? Трябваше да те прегръщам повече, когато имах... възможност...