В фирмата "Клю-клю-сан" се случи невероятно странна  история. Един ден директорът Хайлезов излезе от кабинета си с окървавена уста, а секретарката Мони държеше кърпичка под брадата му. В един миг той вдигна заканително юмрук и изведнъж очите му се разшириха. Едно огромно, кърваво петно беше капнало върху панталона му. Не усети как се строполи върху дивана. Мони го подхвана под мишница и с последни усилия го затътри към кабинета.
   Служителити от бюро "Машинно обработване на случаи", които присъстваха на инцидента, гледаха изненадано и се питаха: "Какво ще рече всичко?" И решиха да разшифроват случая. Първо, трябваше да започнат с обработката на Мони. Досието ù до най-малки подробности беше чисто, освен това, че в главата ù бяха зашифровани всички тайни на служителите в бюрото. Теглиха чоп, кой ще започне обработката. Падна се на Камелия. Със своето словохотливо красноречие тя бе най-достойна да изведе работата до победен край.
   Камелия издири момента, когато директорът отсъстваше от кабинета си и се доближи до Мони.
- Скъпа, станала си невероятна! Такова благородство лъха от теб, че да бях мъж, моментално бих се влюбил! - подхвана тя.
- Ками - отговори с престорена любезност Мони. Без увъртания! Казвай направо!
- Ама, ти да не се обиди? Знаеш ли? Трябват ни някои данни за нашия директор.
Къде е роден, на колко години е, семейно положение и още куп други подробности.
   От всичко това главата на Мони се замая. Тя я погледна с такъв изпитателен поглед, че Камелия не можеше да устои.
- На колегите им трябват, тъй като има някаква загадка около Хайлезов - продължи тя.
   "Ето каква била работата" - помисли си Мони.
- Ками, вземи тази  бележка и отиди при Евстатиева! Поздрави я от мен!
   Камелия беше доволна, че всичко се реши така бързо. И тя забърза към Евстатиева.
   Няколко дни след това чрез машинна обработка, случаят беше изяснен. Само едно не им беше ясно. Но и то се изясни с появата на директора Хайлезов. Когато го видяха застанал до вратата, всички изтръпнаха.
- Колеги - започна той. Искате да знаете истината около онзи случай? Нарочно се намазах с червена боя. Но петното на панталона си не бях видял. Тогава това ме смути. Всичко беше импровизирано. И какво мислите? Бях дълбоко разочарован. Как не се намери един да ми каже: "Какво ти е, господин директор?" Решихте, че може да съм се сбил с някого и тръгнахте да разучавате моето минало. Така ли е?
   Всички наведоха глави. Само Мони се престраши и престъпи.
- Така ви се пада, колеги! Хубаво ви го рече господин Хайлезов. Сега да му се извините!