СЛУЧКА В ПЛАНИНАТА

   Както за шопа по-високо от Витоша  и по-длибоко от Искъро нема, такива са за торлаците Миджура и Лома. „От Миджура при хубаво време се вижда как Лома се влива в Дунава и подпличква с водите си Бабините Видини кули – ще каже торлакът – даже и как някой влах е хвърлил въдицата си с едната си ръка, а с другата пуши цигара „Ротманс”  от ония, без бандерол, купени евтино от черната борса. По-отворените и с по-орлови погледи могат да ти кажат и как вървят дините на пазара, зрели ли са, зелени ли, кой колко ги продава и още много такива подробности от Видинския бит. Да не говорим за скарата на Йоно Флоров, чиято миризма се стеле като сладострастна нега над Дунавската низина и чак лигите ти потичат, ако се намираш чак навръх Стара планина. От Миджур се види. Ама трябва да е много чисто време, небето да е много синьо, слънцето да не е напекло много, за да няма мараня и още куп подобни изисквания към природните процеси, които никакви геофизични служби и специалисти биха ги предвидили или обяснили. Пък и трябва да си се качил точно на върха, щото само от там можеш да ги видиш като на длан. Както циганките могат да ти разгадаят и миналото, и настоящето, и бъдещето като ти гледат на ръка. Ако не вярваш, качи се на Миджур и ще се убедиш сам! Ама как се качва човек горе?! И колко пъти трябва да се качи, за да види всичките тези неща и то при приятно стечение на  всичките гореспоменати природни обстоятелства?!”

     Аз ти казвам, че е така. Пък ти, ако не вярваш, иди и виж! Ама да знаеш, че горе има и мечки вече. Не стигат вълците и чакалите, та и мечки. Една е дошла чак от Родопите! Как? Един Господ само знае. Откъде е минала, какво е правила, ама много е озверяла и освирепяла! Явно и върху нея се е изсипала по някакъв начин световната икономическа лавина и затова тя, като се е измъкнала жива от под огромните снежни страшилища, е имигрирала както много българи в чужбина, защото за нея всичко, което не е Родопи  е чужбина. Да намери нещо по-хубаво. Ама от трън, та на глог. Тя, икономическата лавина около Миджур – още по-голяма, та още повече се увеличили злобата и отчаянието ù. И станала стръвница! – Ей такива ги плещи мургавата пророчица Кармения на Чечо, ловец на средна възраст, около половин век, отроче на планината. – Само ти, господине, можеш да ù видиш сметката, познавам те по очите, друг не може и да бъде. Виждам го, като в бял ден го виждам! Дай ми ръката си да ти гледам и ще ти кажа точно кога и на кое място, и като как ще стане тая работа!

 - Слушай, Кармения - така ù викаха на тая циганка, чието име е дошло по неведоми пътища от световноизвестната опера на Бизе. Кармения от Кармен, ей така, по милост -  и от ирония, и от симпатия, защото Кармения, ако излезеше изпод циркаджийските си одежди, които бяха невероятна смесица от ориенталски до аристократични модели през през най-различни епохи, щеше удивително да заприлича на изящна топманекенка или най-малкото на главна героиня в някой сърцераздирателен и безкраен латиноамерикански сериал. - Да не би да я бъркаш тая родопчанка с ония панаирджийски дрънди, дето ги взеха от мечкарите с гъдулките, за да не им се накърнява достойнството според баба Бриджитка или стрина Роса Кирилова?

  - Кажи ми, вълшебнице, кога, къде и как ще стане това – очите на вещия ловец погледнаха алчно през прозрачните ù одежди и двуцевката в сърцето му щракна заредена. – Гледаш ме в очите и ме лъжеш. Присмиваш ми се ти, хитрушке!

  - Не, господине, не лъжа! Истината ти казвам! – фръцна се обидено и фустата се завъртя около стана ù като куп обръчи, с които жонглираше като циркова акробатка. Тя усети мириса на барута в кръвта му и беше готова да подпали фитила, като счупи слънчевите лъчи през горящите огньове на очите си.

  - Добре де, не се святкай! Ето ти ръцете ми. Гледай ми, Кармения! – той изпъна обърнати нагоре шепи. – Ето, на!

  - Ти ми се подиграваш! Щото съм циганка! Нали? Подигравай се! – и обръчите затанцуваха отново в чудесния си ритъм. Ръцете на Чечо затрепериха като ръцете на закоравял алкохолик, изпаднал в остър алкохолен глад.

  - Не ти се подигравам. Обърни се, виж! – Кармения се обърна. По страните ù се спускаха два бистри потока – неутешими, буйни и горещи.

  - Добре, макар че не го заслужаваш! – надали и добре платена холивудска звезда щеше да изиграе по-вълнуващо този сантиментален мизансцен. В гласа ù звучеше драматизъм, който караше и листата на вековните букове да замълчат. Матовите ù ръце се изпънаха изпод нагиздените ръкави на копринената ù блузка. Пръстите ù се плъзнаха, тънки и дълги като на виртуозна пианистка, и зачетоха съдбата на ловеца като на карта, разгърната върху дланта му. – Ето я тази линия, виждаш ли я? Тя е най-важната. Това е линията на живота ти. Ууух, колко е дълга! Много ще живееш, господине! – Чечо се погледна в потоците ù. Стана му горещо. – Мноого свят си видял, много още има да гледаш. До Америка ще стигнеш, Статуята на свободата ще видиш!

  - Кармения, ти май си решила по камъните да ме търкаляш?

  - Ух, какъв си проклет ама! Така пише тук, така ти казвам.

Усмивката му светна светна в очите ù.

  - А мечката?

  - Чакай малко, де! Ще ти кажа и за мечката. Ти Стефчо ли се казваш?

  - Не. Станислав.

  - Ами тогава защо ти викат Чечо? Да не си ченчеджия? А?  Като те гледам такъв засукан, май обичаш далаверите? Мискинин си падаш ти, виждам го. Ама както и да е, твоя си работа. На такива като теб им отива. – Кармения се премести  по-близо до него, сгъна коленете си по турски и положи дланта му върху едното. Дъхът ù се усещаше от съвсем близо, ухаеше на прясна планинска мента, звънливото ù гласче внезапно се счупи и пропадна в някаква дълбока урва, горещите потоци, които извираха от очите, изстинаха и се заскрежиха, та вместо доскорошните огнени искри, сега заблестяха ледени кристалчета. – Вай, вай, вай, господине! Каква е тая чернилка в миналото ти? Какво си преживял, бедни човече? Вай, ваай! Любов! Голяма любов, голямо чудо И как да е иначе? Бре, бре, бре! Жена ти е била голяма хубавица! Нали, господине? Каква ти хубавица? Царица! Не, богиня! Ох, божичко! Та тя ти е изгорила душицата! На главня я е направила! Боже Господи! -  и тя пуска с едната си ръка огромната му длан, обръща глава към небето и прави кръст, после пак я спуска върху картата и сочи с изящния си показалец. – Ама и тя е... изгоряла, горката... Ето, виж! Тука всичко е написано. Какво ти написано? То е нарисувано!

    - Кармения, нищо не виждам аз на твоята карта, ами знаеш ли, голяма си лисица ти! Сега налучкваш, нали? Ами ако ти кажа, че абсолютно нищо от това, което каза, не е вярно? А? Да. Нищо не е вярно!

   - Вярно е! Вярно е! Сигурна съм! – нацупи се пак младата циганка и обръчите се разшаваха. Виждам го, с очите си го виждам, ама е размътено и ми се губят някои неща... Сигурно е било много интересно? Хайде, разкажи ми, господине! Ти си добър човек. Разкажи ми, моля те -  и стотинка няма да ти взема.!

-  Ами мечката? Ако чуе мечката и дойде? Ще ни изяде и двамата.

-  Няма да дойде. Аз я знам къде е, тя е далече сега оттук. После ще ти кажа за нея. Моля ти се, господине!

После...

Обръчите се пльоснаха връз прясната трева, върху тях копринената перушина, славеите запяха, щурците засвириха, гората заръкопляска с листата си, заплака от радост с ручейчетата си, за...

   Чу родопчанката и тя дойде, огромна и великолепна. Усети мириса ù вещият ловец, инстинктивно грабна пушката и светкавично натисна спусъка.

Мечката се срути.

-  Защо я уби, проклетнико?! – изкрещя матовата Ева. – Защо? Защо?

-  Това беше жена ми. Оная, за която искаше да ти разкажа.

-   Не, нещастнико, това бях аз.

И коприната започна да покрива тялото ù. И обръчите започнаха да се   люлеят бавно и тъжно около стана ù в обратен ред. И славеите млъкнаха.

   След няколко мига се чу още един изстрел и само ехото го повтори няколко пъти.

   Кармения не се обърна, продължи да топурка по горската пътека към хората, за да им гледа на ръка или на боб, или просто на нещо.