ГОДИНА/
-Добри!Добри!-упорито повтаряше жената и плясна по бузките възпълничкото момче,което лежеше на земята.С разперени ръце и крака,на дебелия килим се бе проснало 4-5 годишно дете,което не реагираше по никакъв начин.Вперило поглед в тавана и с учестено дишане,момчето не даваше индикации,че чува или разбира нещо в момента.
-Боже,опази!-пророни през зъби и се прекръсти едра българка,гледайки към старинния полилей на тавана.Нито едно от многобройните деца,образуващи гигантския кръг около Добри,не смееше да каже каквото и да е.Много чифтове очи на малчугани поглеждаха ту някоя от двете възрастни жени,ту лежащия на земята Добри,търсейки надежда и изход от създалата се ситуация.
-ПВЗКТАЩОЕТ….ШКАДВРНЕУХ….-изрече най-сетне момчето и кръгът около него,подобно на кратер на вулкан,започна да къкри и шуми.
-Боже,опази-отново изрече,кръстейки се,100-килограмовата жена и напръска с вода лицето на Добри.Ситуация сложна,ситуация напрегната…Направо да се чуди човек как в една нищо и никаква детска ...