***

               Укротителят на ветровете Неро, който също живеел в гората, видял всичко. След като Аманда напуснала горската обител, той останал сам да се лута сред дърветата. Работата му била да контролира ветровете. Справял се с природните стихии. Борел се с бурите и ураганите. Винаги успявал да съхрани гората невредима. Бил добър и справедлив. Когато разбрал какво направила Аманда, останал много разочарован. Осъзнал, че това е в противоречие с природата. Често се промъквал като топъл бриз в двореца и гледал как Клайн страда. Усещал колко много болка има на това място.  Решил да помогне.

             – Това е много жестоко и не може да продължава така! Ще събера Вайла и Клайн и те сами ще развалят магията!

               Неро отлетял направо към дома на Вайла. Тя живеела в малко селце край реката. Каньонът го обграждал наоколо и мястото било слънчево и приятно. Тя се разхождала по пъстрата поляна и замечтано гледала птиците в небето. Тогава усетила нежен полъх, който я погалил по лицето. Това бил Неро. Тя не го виждала, но усетила топлата му милувката. Чула глас, който прошепнал в ухото ù.

             – Вайла-а-а-а, иди в двореца! Клайн има нужда от помощ.

               Огледала се, но не видяла никого. Въздухът трептял пред нейния поглед.

             – Кой е? – извикала силно. – Истина ли е това? – прокарала пръсти през тихия ветрец.

               Неро не можел да ù говори повече. Погалил я по ръцете, разрошил косите ù. Тя се завъртяла отново, но около нея жужали само пчели и пеперуди.

–       Добре, може и да е вярно. Ще отида при принца. Той ми помогна, когато

бях в беда – решила Вайла и тръгнала към двореца.

По пътя си тя усещала топлия полъх на Неро. Докато вървяла, си мислела за Клайн с много трепет. Нямала търпение да го види. Мислела си за силните му ръце, за синия блясък в очите му. Чудела се дали той е добре. Сама се ядосвала на себе си:

            – Как можах да не го потърся досега!  Как искам да го видя, дано всичко е наред!

              Тя вече тичала през гората. Съчките пукали под краката й. Накацалите птички литвали уплашени и отръсквали росните листа. Не след дълго се озовала пред двореца. Сторило й се странно. Не се чували никакви гласове. Влязла и още с първите стъпки, които направила, останала вцепенена. Всичко наоколо било вкаменено. Тя не била виждала никога през живота си каменни цветя и каменни животинки. Било направо потресаващо. Разбрала, че някой е отнел живота на това място.

             – Но как е възможно това! – чудела се Вайла. – Какво ли се е случило тук?

               Вървяла плахо сред каменните статуи. Вглеждала се в тях и виждала ужасените погледи на пострадалите.  Било много страшно, но тя продължила напред да търси принца. В сенките на вкаменените същества се откроил силуетът на Клайн. Той стоял изплашен и объркан. Гледал как  Вайла приближавала към него и не знаел какво да стори. Тя упорито прекосила каменната поляна и вече била твърде близо до него. Той се престрашил, направил крачка напред и се показал в отчаяния си вид.

            – Вайла, спри! Може да пострадаш – рекъл ù той с много болка.

            – Какво се е случило тук? – попитала тя и го погледнала с недоумение.

            – Горската магьосница ми отне истинските ръце – протегнал ги напред и показал железните  ръкавици. – Всичко  живо,  до  което  се  докосна,  се  вкаменява. Аз съм виновен за това, което виждаш тук. Сега сложих тези ръкавици и не докосвам  вече нищо.

             – Трябва да има начин да развалим магията – рекла тя, щом разбрала за нещастието, което споходило нейния любим.

                Клайн  я погледнал в очите с много любов. Спомнил си думите на Аманда и казал:

              – Знам как да се преборим с това – сърцето му забило лудо от вълнение.

                Той разказал всичко, което чул, докато злата магьосница изричала заклинанието. Обяснил как трябвало да целуне Слънчевата фея, а после и лунния камък. Досетил се и за лунния прашец, с който било необходимо да  поръси ръцете си.  Само едно нещо не посмял да сподели с Вайла – че всичко това би имало смисъл единствено, ако тя го обича повече от горската безумница.        

             – Тогава още тази вечер аз тръгвам за Лунния дворец. Там ще се срещна с Лунната фея и ще ù поискам лунен камък и лунен прашец. Ти отиди при Слънчевата фея и я целуни! При изгрев слънце двамата ще се съберем тук в двореца и ще развалим магията! – казала Вайла, изпълнена с ентусиазъм.

             – Наистина ли ще направиш това за мен? – попитал я Клайн, но дълбоко в себе си ù вярвал безрезервно.

             – Разбира се, че ще го направя. Щом се свечери, тръгвам. По-късно тръгни и ти! – казала уверено тя.

               Девойката хукнала към брега на морето. Неро я последвал. Искал да ù помогне. Отново погалил нейното лице и прошепнал в косите ù:

             – Следвай лунната пътека в морето! Аз ще те отнеса, само ми се довери!

               Този глас я преследвал непрекъснато. Сега той ù бил крайно необходим. Щом почувствала вятъра в косите си, тя вече знаела, че не е сама. Стигнала до песъчливия бряг и усетила топлия морски бриз да гали раменете ù. Луната изгряла пълна и огромна. Очертала златна пътека по морската повърхност. Вайла приближила водата и смело тръгнала напред. Щом се потопила в лунното отражение, Неро я подхванал. Издигнал я с лекота и я понесъл със скоростта на вятъра. Така тя преминала по лунната пътека и се устремила  към сияещата Луна. Летяла, обгърната от вятъра, направо към Лунния дворец. Не след дълго пред нея се открила с цялото си великолепие красивата фея Лунна. Тя излъчвала нежно спокойствие и греела с мека светлина, пропита от вълшебни сънища. Лунна видяла случилото се с Клайн и била подготвена за срещата с неговата любима. Вайла чула гласа ù, който пронизвал тъмното небе чак до звездите.

              – Знам за какво ме търсиш – рекла феята и протегнала ръцете си към нея.

                В едната ръка държала лунен камък, който блестял като шлифован диамант на лунната светлина. В другата ръка държала лунен прашец, който наподобявал ситен пустинен пясък с невероятна мекота и лъскавина.

              – Ти си много смела. Вземи това, за което си дошла! От мен толкова, всичко останало зависи от сърцето ти. Сбогом! – казала Лунна и помахала, а от ръцете ù се сипели блещукащи песъчинки, които озарявали мрака.

               Вайла взела даровете от Лунната фея и се оставила в ръцете на Неро. Той я понесъл обратно по лунната пътека. Спуснал я на брега и внимателно я сложил върху пясъка. Вече била в безопасност и затова той бързо отлетял при Клайн. Принцът  бил тръгнал към планината. Трябвало да изкачи най-високия връх, където се намирал Слънчевият дворец. Предстояло му трудно пътуване. Неро го видял и се спуснал към него. Подхванал го и го понесъл към върха. За Клайн това било доста неочаквано, но разбрал, че някой му помага. Чул глас, който свистял в ушите му:

           – Ще те отнеса в Слънчевия дворец. Трябва да побързаме, докато Слънцето не се е събудило!

               Неро го извисил по заснежените склонове и плавно го поставил на върха. Клайн усетил, че е стъпил  върху твърда земя и се успокоил. Погледнал от най-високото място на света и останал изумен от невероятната красота, която се открила пред очите му. Огромни пухкави облаци плували в прозрачното небе в безкрайна надпревара. Над тях блестял Слънчевият дворец. Ведрите му лъчи се плъзгали по оголените върхове на планината. Изгревът предстоял и Клайн очаквал Слънчевата фея. Златните порти на блестящия палат се разтворили, за да пуснат Слънцето. Преди то да изгрее, по нажежените стълби се появила прекрасната фея Съни. От нея струяла светлина и топлина. С удивителна грациозност тя започнала да слиза бавно към принца. Светлината, която бликала от нея го заслепявала, а топлината била непоносима за всяко живо същество, дръзнало да посети Слънчевия дворец. Съни застанала безмълвна пред госта си. Знаела, че ще го изгори, ако говори и затова била предпазлива. Искала да помогне и с нетърпение очаквала полагащата й се целувка. Клайн трябвало да направи само крачка и да потопи устните си в огъня. Осъзнавал риска, но въпреки това затворил очи и плавно потънал в светлината. Щом  направил решителната крачка, Неро събрал всичките си сили и издухал огъня от устните на Слънчевата фея. Така Клайн я целунал и останал невредим. В този миг усетил как го обгръща отново невидимата сила, която го бе довела до това невероятно място. Неро го подхванал и с устрема на вятъра го понесъл надолу по обратния път.

               Вайла бързо преминала през гората и пристигнала в двореца. Неро я видял и спуснал принца точно пред нея. Тя поднесла лунния камък към своя любим и той го целунал. Така охладил парещото усещане по устните си от слънчевата целувка. В този миг пред тях се изправила разгневената Аманда.

            – Какво си мислите вие? Това не е достатъчно! Моята любов е по-силна! Магията не може да бъде развалена! – викала тя с пълен глас и поставила ръцете си върху гърдите в знак на своята голямата обич към принца.

               Тогава Вайла я погледнала без страх и колебание. Бързо поръсила ръцете на Клайн с лунния прашец. Докато той наблюдавал какво се случвало с тях, тя се обърнала към горската магьосница и казала:

           – Аз го обичам повече от теб! Ти нямаш сърце и не можеш да обичаш!  Причини много болка и страдание. Постъпи подло и затова загуби – с тези думи и последните илюзии на Аманда били покрусени.

              Железните ръкавици паднали на земята. Клайн почувствал прилив на сила и протегнал изпълнените си с живот ръце към Слънцето. Магията била развалена. Той сграбчил Вайла, вдигнал я високо и я завъртял около себе си. После внимателно я спуснал и целунал с цялата си любов. Тази целувка била най-истинската от всички целувки, които преживял до този миг. С останалия прашец щастливата девойка поръсила вкаменените статуи и те върнали живота си.

              Аманда стояла безпомощно и гледала как творението ù изчезнало. Оказала се безсилна пред тази любов. Неро я хванал за ръка и я отнесъл в гората. Той я вплел в клоните на дърветата, където ù било мястото. Тя заплакала и окъпала гората със сълзите си. От този ден нататък Неро бил винаги с нея и не ù позволявал да прави повече злини.

              Клайн и Вайла се преборили за любовта си. Останали да живеят в двореца. Били много щастливи и с радост посрещали Слънцето всеки ден. Слънчевата фея ги гледала с усмивка и им пращала горещи целувки още с първите лъчи, които докосвали двамата влюбени. Вечер те се разхождали по брега на морето и се любували на романтичната Луна, а Лунната фея им пожелавала спокойна нощ и прекрасни сънища.

                   Животът – най-ценното творение на майката природа продължил  да властва на Земята с цялата си мощ и красота и всяко зло, застанало на пътя му, било унищожавано от великото Добро.