Смешна история с гирички

               Често, когато семейството ми се събере около масата, се разказват весели истории. Ту от детството на баба и дядо, ту от това на мама и тати. Не е лесно да си ги представя като деца и от това ми става още по-смешно. Сега обаче ще разкажа случка (която често ни разсмива до сълзи) от живота на братовчед ми.

 По случай рожденния ден на мама и пролетната ваканция, леля и бате Любчо решават да ни гостуват. Те живеят в София и винаги много бързат. Батко сам приготвя багажа си и решава да ни представи новата си придобивка -две гири от по пет килограма. Бързо дръпва ципа на сака и - никому ни дума. Времето бързо изтича и на перона се чува последно предупреждение за качване във влака София-Варна. В този миг се появява и едно тичащо семейство в колона по един, като последният е леко изоставащият свако. Той е възпълен, едър мъж с мустаци. Грабнал два сака и се опитва да догони леля, батко и бавно потеглящият влак. Тупва ядно багажа в земята и запъхтяно пита:

                - Любчо, какво има в багажа ти? Да не би да си сложил гирите?

                Трудно е да си представи човек какво е било изумлението на свако от положителния отговор на братовчед ми. Не бих искала да попадна под обстрела на яростните погледи на леля. Десет часа по-късно, когато всички бяхме около масата, тя всеоще бе много ядосана. Десет години по-късно ние все още се смеем от сърце, а батко тайно поглежда към леля, за да разбере дали наистина му е простила.