Innit0 (Инна Алексиева)
11 64
21 ago 2011, 14:25

Смъртта на майка ми 

  Prosa » Relatos
1593 0 12
4 мин за четене

Не спах цяла нощ, очите ми бяха ококорени през цялото време и бях толкова притеснена от събитията напоследък. Откакто майка ми се разболя, светът ми се промени окончателно, вкъщи се премълчаваха много неща, когато и да попитам какво става - всички мълчаха. Може би искаха да ме предпазят или пък искаха дори да скрият смъртта на майка ми след време, не знам. Аз бях само на 9 години, но за крехката си възраст разбирах много неща и, дори всички да се опитваха да ми ги спестяват, аз усещах със сърцето си. Сутринта, когато се събудих, нямаше никой вкъщи. Баба и майка ми бяха отново при лекаря, а баща ми, както винаги, на работа. Изпратиха ме на училище, макар че исках да отида с тях. Следобед, когато се прибрах, дядо ме чакаше вкъщи, добрият ми стар дядо, толкова изнемощял и толкова тъжен.

– Добре дошла, мила, сядай да хапнеш, направих ти нещичко!

– Дядо, какво стана, мама върна ли се?

Виждах, че дядо беше много притеснен, ръката му трепереше, докато сипваше храната в чинията...

– Дядо, защо мълчиш, мама ще се оправи, нали?

– Не са се върнали, мила, майка ти и баба ти ще поостанат няколко дни в болницата.  После с баща ти, като се върне от работа, ще отидем да ги видим. Хайде, хапни два залъка сега, дъще!

Едвам дочаках вечерта, исках да видя майка, какво ли беше станало?

Вървяхме по коридора и навсякъде имаше болни, а как ли беше мама?

– Мамо, майчице, как си, защо остана тук, мамо, ела си с мен у дома..

–Милата ми, детето ми, трябва да остана тук няколко дни, скъпа, и когато съм по- добре - ще се прибера.

Мама галеше нежно косите ми и виждах как се отронваха сълзи от очите ù, но не смеех, беше ме страх да попитам..

– Как беше в училище, изпитваха ли те днес?

– Да, но не бях учила и госпожата каза, че другия път ще ме изпита пак.

– Ще се постараеш, мила, искам да учиш много и след време ти да си вадиш хляба, не го забравяй, мила, много те моля!

– Обещавам, мамо!

Баща ми беше ядосан, дори в този момент беше намръщен, сякаш съжаляваше, че се е оженил за майка ми.

– Хайде, стига сте ревали... майко, татко, да излезем да поговорим на коридора, а вие двете стойте тук!

– Какво каза лекарят, майко, положението сериозно ли е, някаква операция нужно ли е да се направи?

– Синко, не съм казала нищо на Юлия, но нещата са сериозни, има разсейки, туморът е станал много голям и е засегнал много органи.

Чух плача на баба вън, знаех, че има нещо, но не смеех да кажа каквото и да било...

– Значи... не ù остава дълго, така ли?

– Хубава работа, сине, не го казвай, виж - и баба ти не е добре. Не знам какво ще правим, но това дете вътре и то не е добре, не го гледайте, че е малко - всичко разбира то.

– Каквото и да казваш, Стояне, детето ми умира, умира!

Минаха 10 дни, откакто мама беше в болница, но никой не ми казваше, че ще се върне скоро. Всеки ден бях там, но от вчера насам не ми даваха да я виждам. На обяд в стола видях странните, съжалителни погледи на госпожите. Разбрах, че нещо е станало и никой от семейството ми нямаше да ми каже, затова просто си тръгнах от училище и тичах, колкото можех, към болницата. Когато се приближих към стаята, чух плача на баба, знаех, че нещо е станало.

– Отиде си, Стояне, отиде... едно чедо имах и Господ ни го взе. Къде съгрешихме в тоя пуст животец, аз да си бях отишла, не детето ми. Къде да си търся дъщерята сега, в гроба ли?

– Стига, жено, тежко е, знам; баща съм аз, но помисли за онова малкото, почернен му е животът отсега нататък, сираче остана, разбираш ли? За него трябва да се държим, кой ще го гледа сега - баща му ли, дето не го е погледнал досега? Ще си хване багажа и... нов дом ще си направи, без жена ли ще стои, кой го е грижа за нашето дете?

Ръцете и краката ми трепереха, това с мен ли се случваше, грешно ли пък съм чула? Скрих се, докато излязат баба и дядо. После се приближих и с треперещата ми ръчичка отворих вратата. А вътре нямаше никой, мама я нямаше, видях едно празно легло, покрито с чаршаф, а къде беше майка ми, за толкова малко ли я изпуснах? А колко неща можеше да направя за нея и колко думи и бели бих и спестила сега, само ако можеше да се върне...

 

 

© Инна Алексиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??