Тишина. Коледа е. През решетките на прозореца виждах снежинките, които преминаваха пред прожектора, окачен на стената на сградата. Падаха леко, танцувайки своя единствен, последен танц, заблестявайки с целия си блясък. Такава красота, такова спокойствие - не исках да се прибера у дома. Исках да остана тук. Майка ми, някак естествено за нея, бе забравила да ни вземе. Мен и сестра ми. Трябваше да останем в интерната. На мен всъщност ми беше добре. Някак си мразех празниците -чувствам го и сега. Приготовлявахме се трескаво, купувахме много храна, майка ми пуфтеше изморено, очевидно недоволна, че трябва да приготви всичко сама. Явно, аз и сестра ми не можехме да й помогнем, въпреки желанието ни, затова просото ни навикваше. След което започваха да прииждат възрастните. Те идваха дори на рождените дни на мен и сестра ми - може би, защото майка ми не канеше приятелки с деца - просто беше човек, който не обича децата. Така аз и сестра ми празнувахме с гостите на майка ми - наистина имаше пода ...