5 мин за четене
Прегръщах го дълго и той ми отвръщаше, без да знаем, че се оплитаме като онези дървета, които уж в началото растат наблизо, но по някое време се увиват едно в друго, а после от горското минават и им се чудят. Побутват ги. Почукват ги рейнджърите по корите, прослушват, да чуят живи ли са или аха, ще съхнат. И живи се оказват, но от единия ли, от другия край ли да ги подхванат, жал ги хваща да режат, затова накрая ги оставят да се оправят, както знаят. По същия начин, както си бяхме полегнали и си говорехме, по едно време на прозореца се появи фигура с пушка, а после на вратата се почука. Облякох се набързо. Метнах дърво в печката. Хари отвори. Съседът се оказа, познавали се. Дошъл бил да проверява да не сме крадци. Повъртя се малко покрай нас. Хареса му тортата, компот му сипах, разменихме някоя приказка и след малко си отиде. Обаче на нас ни се тръгваше още. Цял ден имахме, за да се приберем. Печката гореше. Вътре беше топло. Отваряхме прозореца зад главите си, за да се разхлаждаме. Хл ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse