Снежна повест 15
Произведение от няколко части « към първа част
Прегръщах го дълго и той ми отвръщаше, без да знаем, че се оплитаме като онези дървета, които уж в началото растат наблизо, но по някое време се увиват едно в друго, а после от горското минават и им се чудят. Побутват ги. Почукват ги рейнджърите по корите, прослушват, да чуят живи ли са или аха, ще съхнат. И живи се оказват, но от единия ли, от другия край ли да ги подхванат, жал ги хваща да режат, затова накрая ги оставят да се оправят, както знаят. По същия начин, както си бяхме полегнали и си говорехме, по едно време на прозореца се появи фигура с пушка, а после на вратата се почука. Облякох се набързо. Метнах дърво в печката. Хари отвори. Съседът се оказа, познавали се. Дошъл бил да проверява да не сме крадци. Повъртя се малко покрай нас. Хареса му тортата, компот му сипах, разменихме някоя приказка и след малко си отиде. Обаче на нас ни се тръгваше още. Цял ден имахме, за да се приберем. Печката гореше. Вътре беше топло. Отваряхме прозореца зад главите си, за да се разхлаждаме. Хладнината се провираше. Слушаме капчука как капе. Побелелите дървета пиеха снега. Изучвахме се, един чрез друг. С аромат, с думи, с докосване. Той ту притихваше умислен, играеше си косата ми. Ту я решеше я с пръсти и ми говореше, а аз чертаех чертите на лицето му и го слушах. И смешно разказваше, и сериозно, и земно и топло. Сам потъваше в мекотата на думите си. Навлизаше в тях, като в цветна ливада и стрък по стрък я оживяваше, с цвета на очите си, с отблясъците на гласа си. Тя ставаше все по-дъхава, изправяха главици мокрите цветя. А аз се носех с него попивайки всичките им цветовете. Усмихвах се, замечтавах се и забравях всичко. Също и за Италия ми разказваше:
- Един мой приятел замина за там преди време. Сега е в Сицилия. – говореше той. - Отглежда лимонови дръвчета. Отдавна ме кани да ида.
- Защо не отидеш? – попитах по-бодро, като в същото време се запитах какво ще правя няколко дни без него. Дори започнах да си измислям някакви занимания.
- Мислех двамата да отидем. Например пролетта? – прекъсна мисълта ми той. - Тогава е най-красиво.
Аз се оживих, повдигайки се на лакът. Докоснах устните му и се вгледах в него. С това темпо, до пролетта имаше вероятност да му омръзна. Той махна един кичур от челото ми и го сложи назад.
- Какво? Сериозно питам? Искам да бъда навсякъде с теб.
- И аз. – прошепнах. Чак не ми се вярваше. - Но до май има много време.
Не че не исках. Просто имах нужда да ми се проветри главата и да се разнищя. Хари нищо не каза, но като ме погледна разбрах, че прочете мислите ми. Така правеше той. Вибрираше на сходни вълни с моите и усещах как се слива с мен и аз с него. След малко, така потънала в него, ми стана страшно да мисля за утрешния ден, без да включвам и него. Не, не биваше така. Съпротивлявах се. Свръхестествено беше. А то си е за страх. Не че вършехме нещо грешно, всичко беше прекалено хубаво, Хари беше невероятен, просто се опасявах да не се окаже утре, че е изчезнал, по същия начин, както се е появил, а сергията му на пазара да я няма. Тази мисъл ме плашеше и единствена тя ме приземяваше. Добре, че в този момент леля Гинка ми звънна, за да ме пита какво ми е състоянието и дали на следващия ден може да разчита на мен.
- Вече съм в кондиция, във форма съм. – отвърнах. Много добра форма, дори.
Макар че, каква ти форма, с мозък – желе, отекващо тяло, а душата беше изхвръкнала някъде, ходи я търси в това кишаво време. В параклиса на върха на баира, там трябва да е била. Събира сила и се моли за стопанката си. Нали мястото било енергийно. Така ми беше разказал той.
Оставихме къщичката, както я бяхме намерили. Изчакахме и последното дърво да изгасне и си тръгнахме. На връщане споменах на Хари, че сме се държали, така все едно повече няма да се видим. Той се разсмя. Аз също. Чак сълзи ми излязоха. Пътувахме този път по-спокойно. Притихнали и унесени в ракетата се връщахме от космическото си пътешествие, на което Хари ме беше накарал да забравя, че някъде, някога на тази планета, може би е съществувало понятие за време. Единственият часовник, по който се ориентирах, биеше в мен. А стрелките навиваше Хари. Така се прибрах в квартирата. Тиктакаща отвътре. И трябваше да се стабилизирам някак. Пуснах пералня. Взех си душ. И после заспах с толкова много мисли, че цяла нощ се гонех с някакъв луд в банята, който ме заплашваше с пушка, че ако не го изкъпя без пари, ще ме напълни със сачми. При това пушката приличаше на онази, която видях в Смочево.
На сутринта извадих прането от пералнята и изведнъж, чух нещо в барабана да дрънка. Погледнах и видях, че два лева са паднали от някакъв джоб. Това много рядко се случваше. Да забравя пари в джоб. Пералнята ми винаги ме информираше за финансовото състояние, а щом от там падаха забравени два лева, значи доходите ми през последния месец, се бяха увеличили значително. Не съм могла да ги похарча. Много бакшиши, много почерпки. Ей, това е. Заплатата ми беше смешна, но поне други хора оценяваха труда ми. Вече можех да си позволя да поканя моят любим на вечеря. Но след два-три дни. Нека да си почине малко от мен. Тъкмо щях да имам време да науча някоя нова рецепта, за да го шашна. Леле!
© Силвия Илиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря и тук и се извинявам за закъснението. Иржи, Бистре, благодаря за отношението!
-
Пак изоставам...Ама да чета ли, да коментирам ли, да пиша мои работи ли...леле, много дини ми се събират!! А, като знам колко важно е да чуеш мнение, си обещавам, Силве,че "вече няма да правя така!/ отговор като в детската градина/.И за моите разкази се убеждавам, че е трудно всеки път да измисляш нови и по- различни суперлативи! А е малко да кажеш само "Хареса ми"! Сега си мисля, като видях, че идва края, каква ли изненада си намислила?!... Тая нощ ще ги изчета всички останали, за да разбера...
-
Здравейте, приятели. Скити, Доче, Стойчо, Мария, Краси, благодаря Ви за хубавите отзиви
. Радвате ме много. Скити, Доче, благодаря че следите и още ви е интересно. Хубаво е да Ви видя. Стойчо, съвсем обикновена съм, вярвай ми, дори в момента мириша на препарат за почистване на баня, ти къде ме прати ? И не се въздържай, че ще започна да си мисля, че нещо не ми е наред в текста.
Мария, здравей, приятно е да те видя отново. За мен е чест.
Краси, още има вафли Чайка, за бисквитките не съм запозната, дали още ги произвеждат. Радвам се, че ти е интересно и оставяш впечатленията си. Така е. Благодаря сърдечно. -
А, така! Агнешко чеверме и жива музика шегувам се-една торта му направи, бисквитена. Има ли още от тези бисквити "Чайка" ..не е важно какво ще му сготвиш, по-важно е как ще го сервираш!
-
" Единствения часовник, по който се ориентирах, биеше в мен. А стрелките навиваше Хари."!!!!!👏🤗❤️
-
Като сирена си!
Разказваш толкова увлекателно, че ако и да съм Одисей:трудно се издържа на изкушението на живота и любовта!
Вече с интуицията на оня странник, Одисей, ще бягам, защото въображението е лош съветник!
Но пък съпоставимо е с реалните измерения на чувството, че под снега дишат минзухари!
Дълго се въздържах, но...чакам следващата част!
Поздравления, Силвия! -
И аз така...
-
Ох, Силве, тази и предната част ги изчетох на един дъх... И аз чакам вечерята с голям интерес
-
Благодаря Ви, момичета.Танче, Пепи, Иринке, много сте ведри. Усмихнахте ме. Менюто вече е решено. Със сигурност няма да е руло Стефани. Нито свинско с грах. Така е, веднъж се прави първо впечатление, но все пак няма са се излагаме пред италианеца. Ще го обгрижим, като англичанин в български курорт. Споко. Без напиване. Жартиерът ще почака. Няма да им гледаме само под чаршафите, че стана малко Сандра Браунска история.😀
Благодарности още веднъж.🌺🌺🌺 -
А и да не се е получила, както винаги става, чорапът с жартиер ще спаси положението. Изпробвано 😊
-
За това ми е интересно, кой шашнат отива на вечеря заради самата вечеря?
-
Тя вече го е шашнала, споко 😉
-
опряхме до вечерята. Записах се!
-
Искам още!!!
-
Зиги, Георги, благодаря Ви! Ще взема да стана една психоложка най накрая, от ония изкуфелите, дето се разправят със себе си по пътя, ама така че всички да ги чуят 🙂. Много мило!
Роси, сърдечни благодарности! 🙂 -
Напълно съгласна със Зиги! Ярки и живи картини! А това с пералнята ме очарова като размишление! Поздрави, Свилви!
-
Психология и литература... Какво повече?
-
Силвенце, отново много хубава част! Психологически поглед имаш над героите си, който много ми допада и прави разказваното още по-интересно! Очаквам с нетърпение продължението! (Не че те юркам, просто ми е интересно, инак с търпение очаквам когато имаш време да сътвориш следващата част 😊)
-
Добро утро, Петър! И аз започнах с такава идея да я пиша тази част, но ми се струва, че подобен финал няма да оправдае досега написаното. Освен това имам склонност да оставям повестите си наполовина , надявам се този път да си довърша започнатото, макар и повече време да отнеме. Дано не Ви отегча прекалено. Благодаря Ви много за искреното мнение и че следите. Радвате ме. Хубав ден Ви желая! Поздрави.
Мини, сърдечно благодаря! Думите ти винаги ме окуражават! Слънчев ден! 🌺
Благодаря за любими. -
Ще се радвам, да продължи и по италиански, тази сладка любов!
Поздрав ! -
Неочакван край ли,... не може да бъде. Очаквай поне незаминаването за Италия на фона на продължаващата им любов..
Или читателя да продължи в мислите си развитието на отношенията им...Приятен ден
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
