Снежната Буря
Абдулрахман Акра
-Ти си луд... Това бяха последните й думи, които погалиха ушите му през телефонната слушалка.
-Знам... Луд съм по теб. Идвам, да знаеш само.
Той свиреше щастливо на автогарата, на която имаше само единствен микробус в очакване на други любители на приключенията. И те ли бяха лудо влюбени като него, за да пътуват с този старомоден микробус от Варна до Добрич в тази снежна буря, която затвори пътещата?
- Донеси себе си. Засмя се щастливо, спомняйки си за думите й, които му каза, криейки сълзите си, когато пътуваше през една ваканция в далечната му страна. Попита я тогава какъв подарък би искала тя да й донесе като се върне..
Настояваше да не прескачат бариерата на строгото приятелство. Момичето на мама и тате, чието сърце никога не беше трепяло по един мъж и с инатлива воля е решило да остана свястно момиче, докато намери принца на мечтите си.
- Хайде бе момче... тръгваме вече... качи се в автобуса. Извика шофьорът на микробуса след като седна зад волана. И ...