През девет царства в десето, живеело едно момиче, което било толкова бяло, че всички го наричали Снежното момиче. То било много бледо и лицето му изглеждало почти прозрачно. Там никога нямало пролет, лято и есен. Винаги било студено. Винаги било – зима. Снежинките били единствените обитателки във въздуха и очаквали мига, в който ще се втурнат надолу в едно от най-вълнуващото си пътешествие. Не знаели какво ще е там, нито къде ще отидат. Не знаели кого ще срещнат, нито дали ще видят други, като тях.
Родителите му не го пускали никъде само, тъй като се страхували да не му се случи нещо лошо. И Снежното момиче играело винаги само и винаги било тъжно. Много му се искало да излезе да си играе с другите деца на пързалката, но не ставало така. Родителите му били категорично против. Казвали му, че то имало различно сърце и можело да се нарани.
Един ден Снежното момиче издебнало подходящ момент, когато родителите му били заети с нещо много важно и излязло да се поразходи. Прекосило двора и поел ...