Снимка върху стария бюфет 2

         Ина  се обаждаше редовно, след всеки изпит и го канеше на купон. Ники отказваше, намирайки разни причини. Даже веднъж си уредиха среща, на която Ник не отиде, а след това се извини, че спешно го извикали в редакцията на вестника. През есента се извиняваше с поправителната сесия и така минаваха дните в телефонни разговори, понякога доста горещи. Ина беше много заинтригувана от факта, че Ник  все намираше причина за да избегне срещата. По телефона беше страстен и я желаеше непрекъснато. Измисляше разни телефонни игрички, които завършваха със страстни  вопли и от двете страни на жицата.

         Беше събота вечер. Ник беше сам в къщи и мисълта за нова телефонна игричка не му даваше мира. Дълго се колеба и в края на краищата пак се обади. Гласът му трепереше само при мисълта за секс диалога, който имаше желание да поведе. Ина гласно се смя като чу гласа му, треперещ от желание. Естествено веднага разбра, нали вече бяха играли тази игра многократно.

Имала на гости един приятел, можели да поговорят по-късно. Но настояваше Ник да отиде  у тях. Техните пак били на вилата за 3-4 дни.

         Ники искаше да отиде, знаеше че няма да съжалява. Вече я познаваше доста добре. В края на краищата какво можеше да стане освен да му се изсмеят и да си тръгне. Реши да играе “ва банк” и поиска адреса. Ина искрено се зарадва, личеше по гласа й. Даде му адреса, обясни му подробно как да стигне до тях. Този квартал не му беше познат. Някъде към обувния завод.

         Ники си взе един душ, за всеки случай, сложи в джоба 300 грамова бутилка уиски, запали колата и след  тридесетина минути звънеше на вратата.

         Ина му отвори усмихната и го покани да влезе,  без никакъв признак на изненада или притеснение от възрастта на гостенина.

         Ина беше съвсем младо момиче със светли къдрави коси, широко  кръгло лице с две прекрасни трапчинки на бузите, които й придаваха напълно детски вид.  Среден ръст, леко закръглена, или казано по-мъжки, всичко си имаше. Беше облечена в къса поличка, която даваше възможност да се видят хубавите й крака, макар че не започваха от “сливиците”. Под тънката  тениска, гърдите й се очертаваха  толкова добре, като чели бяха изложени на витрина. Особено силно впечатление правеше гласът й, който Ники вече добре познаваше. Държеше се непринудено, като със стар приятел.  Запозна го с момчето, което й беше на гости. Наля му чаша бяло вино и седна на дивана до Ник.

         След първоначалното  смущение, Ник се беше окопитил и лесно влезе в тона на техния разговор, който се въртеше около тайфата им.

         Ники извади уискито и предложи да пият от него, но младежите казаха, че предпочитат студеното вино. 

         След около 40 минути, Емил, така се казваше момчето, каза, че е време да си тръгва и стана. Ина го изпрати до вратата, върна се със стъклена чаша, пълна с лед, наля от уискито на Ник и му каза да пие едно и да се отпусне, като през цялото време се усмихваше хитричко, но със симпатия, и изчезна зад вратата на хола.

         Ник се почуства по-добре след излизането на младежа. В негово присъствие се чустваше неловко, все пак един 50+ годишен мъж, не беше нормално явление в тяхната среда, макар че нито Емил, нито Ина показаха някаква изненада от възраста му. Сякаш беше дошъл някой член на тяхната тайфа.

         Ник беше глътнал първата чаша и си беше налял втора, когато остъклената врата на панелката се отвори с дрънчене и в хола нахлу аромата на  вносен шампоан, донесен от мокрите коси на Ина. Самата тя беше увита в голяма хавлиена кърпа, а усмивката не слизаше от зачервеното й лице. Седна до него и го помоли да налее и на нея една чаша уиски. Взе чашата и се гушна в него, сякаш търсеше закрила.

         - Знаех, че не си студент.  Младежите не говорят като теб. Веднага си личи. Напразно се притесняваше, за мен възрастта не играе роля, ти просто ми харесваш.

         - Не ми беше лесно, особено като каза, че имаш и друг гостенин. Какво ще си мисли момчето за някакъв чичко, дето ходи по гости при абитуриентки, по никакво време.

         - Извинявай, но аз вече не съм абитуриентка, а редовна студентка в Университета, и се засмя гръмко.

         Хавлиената кърпа се беше смъкнала, и гърдите й бяха напълно голи, щръкнали нагоре като два розови конуса. Леко зачервени от топлата вода и от допира до мъжа, когото желаеше, тъмните връхчета бяха  като малки  вулканчета, от които всеки момент можеше да потече огнена лава. Облегната на гърдите му, в една ръка държеше чашата, а с другата галеше Ник  по бедрата. Ник прехвърли лявата си ръка  и леко започна да гали гърдата й. 

-      Искаш ли да си вземеш един душ, попита Ина.

-      Вече го направих преди да тръгна към вас, с усмивка й отговори Ник.

-      Подготвил си се, браво. Ами ако ти бях  казала изчезвай от тук “чичко”, тогава какво щеше да правиш?

-      Нищо, щях да си тръгна, но с мъка. И Ник се засмя, навеждайки се над гърдите й, и едно от връхчетата се намести  между устните му.

-      Ник, много те искам, нали ще останеш тук тази вечер? Искам да сме заедно цяла нощ, ако можеш и утре. Нашите ще се върнат чак в понеделник вечер.

-      Ще остана, и аз го искам, но не е ли опасно? Могат да се върнат неочаквано.

-      Даже да изменат плановете си, преди да тръгнат ще се обадят. Никога не се прибират изненадващо. Спестяват си някои неудобства. Нали и те са били млади.

-      На колко са години?

-      Баща ми е на 48, а мама на 45, но е много готина. Всичките ми приятели я харесват. А Емил е направо влюбен в нея, идва тук не заради мен, а иска да види мама. Но не му се отваря парашута.

И Ина се затресе в такъв смях, че гърдите й изхвръкнаха от ръцете на Ник.

Хавлията се търкаляше отдавна по пода, Ина лежеше в обятията му и беше започнала да го разкопчава. Ник едвам издържаше на напрежението, но  имаше желание да продължи играта, която доставяше удоволствие не само на него.

                  Нетърпелива Ина го съблече набързо, хвана го за ръката и го повлече към своята стая.  Беше тъмно, но си личеше  стаята на студентка, едновремено  спалня и  кабинет. Даже,  в отдалечения ъгъл на стаята имаше малка масичка с две табуретки за гости.

                  Единственото осветление беще лунния диск, който беше в такава фаза, че   цялата стая беше потънала в студена сребриста светлина, която придаваше на предметите особен блясък, а телата им изглеждаха като на извънземни.

                  Всички което бяха изживяли по време на телефонната им любов, тази нощ  беше истинско.  Прегръдките и целувките бяха от плът и кръв, думите, които си бяха шепнели, сега звучаха  по-силно, проникваха по-силно в  сърцата  им , и от там в силно възбудените им тела. Надпреварваха се да разменят целувки и сексуални докосвания по най-чуствителните кътчета на тялото. Пиеха един от друг с настървението на гладно кърмаче, галеха се взаимно и достигаха до върховете на удоволетворението десетки пъти, всеки край беше ново начало, нямаше ни отдих, нито умора.

                  Ник се чустваше подмладен и палав като гимназист, такива сексуални подвизи не беше вършил даже в младежките си години, когато беше в разцвета на силите си като мъж. Между две кулминации, Ина му разказваше за секс партитата, които си организираха приятелите й, за размяната на партньори и общите сексуални игри. Разказваше му за качествата на този или онзи, за предпочитаните пози от приятелките й, за колективното четене на Кама Сутра и демонстрациите на различните пози. Игрите на “бутилка” и липсата на всякакви задръжки у младите. Обеща да го запознае с най-знойната си приятелка, която не се задоволявала никога само с един партньор, и обикновено правела секс с двама, а понякога и трима. Била много хубава. Родителите на Весела живеели в провинцията, а на нея й наели самостоятелен апартамент, където бил основния “терен” за техните купони. И тази вечер тайфата била там, но тя отказала да отиде.

                  Разказвайки му това,  Ина не спираше да го гали и  го караше да  свършва нонстоп.  Когато възбудата му достигнеше апогея си, го яхваше и се понасяше по безкрайните любовни полета.

                  Не усетиха кога луната отстъпи мястото си на есенното слънце и телата им придобиха медния цвят на изгрева.

                  Хладната вода се стичаше по телата им и образуваше микроскопични капчици върху възбудените им тела. Сякаш утринната роса  беше ги беше покрила с наметка от  хиляди  кристали на Сваровски.

         Любиха се под душа, любиха се в голямата емайлирана вана, пиха кафе и отново се понесоха във вихъра на сексуалната игра. Ина никога не беше чувствала такава мъжка сила, нейните приятелчета свършваха на втория такт и след това се лигавеха с разни перверзии. За първи път Ина имаше истински мъж до себе си. Не беше сбъркала като го покани, явно интуицията й беше заработила в правилната посока. Но Ник никога нямаше да отиде в  нейната тайфа. Този път тя щеше да е егоист и го запази за себе си.  Нито Весела, нито Джуди щяха да го видят. Ник трябваше да е само неен.

         Ина се наметна с пеньоара на майка си и отиде да приготви закуска, бяха гладни.  Ник  се облече и започна да оглежда обстановката в стаята. На срещуположната стена, срещу прозореца стоеше стар бюфет. Фурнирът му беше доста овехтял и загубил целия си някогашен блясък. Част от дървените дръжки липсваха, а други бяха счупени. Едното стъкло беше матово, а другото - прозрачно и нащърбено като трионче. Погледът му беше привлечен от снимка 9х6, поставена в дървена рамка. От  овехтялата от годините фотография го гледаше млада жена с дълги черни коси и бадемовидни очи с цвят на антрацитни въглища. В младата жена се гушеше малко момиченце с къдрави руси коси, с голи крачета обути в бели чорапки и лачени обувки. Жената имаше хубави крака, които веднага привлекоха вниманието му. Полата й беше доста къса и даваше възможност човек да се любува на стройните й крака. Ник вдига поглед към лицето на жената, стори му се много познато. Тези голями черни очи, неотразимият им блясък, тези дълги, черни като смола коси, падащи върху щедра гръд, му бяха много познати. Вгледа се отново и отново в нежните черти на лицето, извивката на устата, плътните й устни, и изстина. Това не можеше да бъде никой друг освен Доротея, неговата състудентка от Университета. Или по-интимно казано неговата Дори, голямата му любов през първата година на следването им.

-      Нали е хубава, чу гласа на Ина зад гърба си.

Ник мълчеше, не знаеше нито какво да каже, нито смееше да се обърне. Сигурно беше пребледнял.

-      Ник, какво ти е? Защо не говориш? Кажи, не я ли харесваш?

-      Това момиченце, това ти ли си? Едва, едва промълви Ник, и чустваше как по гърба му лазят милиони мравки.

-      Разбира се, че съм аз, нали съм много сладка като малка? Но сега съм голяма и може би не толкова сладка. Защо мълчиш Ник?

-      Тази жена каква ти е?

-      Как каква, нали ти казах, това е майка ми, нали е много хубава?

Ник се обърна бавно, приближи се до Ина, посегна да я хване за раменете, но се отказа. Гледаше я право в очите. Лицето му беше бяло като тебешир.

-      Ти дъщеря на Дори ли си?

-      Да, откъде знаеш името на майка ми? Аз ли ти го казах? Не съм споменавала името на майка си пред тебе. От къде  го знаеш, кажи ми Ник?

-      Ник, Николай, голямата любов на майка ми от студентските й години? Ти си мъжът на леля Ваня, която ми направи аборта? Те са били състудентки, но мама е напуснала защото се е омъжила.

Николай мълчеше. Обърна се отново към стария шкаф и хиляди спомени нахлуха в главата му, спомени, които го караха да бяга от тук. Искаше му се никога да не беше идвал в този дом, никога да не беше виждал снимката върху стария бюфет. Но от снимката го гледаше тя, неговата Дори. Жената, която беше обичал по-силно от всичко. Отиде до масичката, взе една цигара, запали цигарата, дръпна дълбоко от ароматния дим, взе ключовте на колата, които лежаха на масичката и се отправи към входната врата, без да промълви дума.

Родителите на Ина можеха да се завърнат и без предупреждение.