-Дядо, а какво е станало с Гюла и дъщеря й Биляна? Тя нали също е била дете на Демир Бозан?
Очите на двете внучета проблясваха на рехавата лунна светлина, проникваща през отворения прозорец. Дядо Добри позаглади наболата си брада и замислено започна да разказва:
„Приказката, която ще ви разкажа, се случила в съседното село. Там имали обичай, стане ли едно момиче годно за женене, да му завържат шарена вълнена престилка, в чиито шарки и шевици бивали втъкавани определени символи. Когато отидело и се хванело на хорото, селските ергени лесно разгадавали към кой род принадлежи, дали е свободно или сгодено и най-важното – дали не са роднини по кръвна линия.
Живяла в една от махалите на селото, близо до реката вдовицата на Хаджи Въло, чиято дъщеря Биляна пораснала хубава и станала мома за женене. Малко е да се каже, че девойката била красавица. Може би най-точно ще прозвучи, ако заявя, че била първата в селото – най-личната и най-напета. Косата й била дълга и мека като свила и с цвета на препечен янтар, а очите й – големи и с цвят на узряла дива череша. Като ходела, не стъпвала по земята и кършела стройния си стан.
Майка й я научила на трудолюбие и скромност. За да оцелеят, двете жени вземали вълна от по-богатите си съседи и цяло зиме я перели на реката, която никога не замръзвала, защото в нея се вливали топли минерални извори. После пак заедно я изпридали и през дългите снежни нощи тъчели престилки, кърпи за глава и халища, в шарките на които втъкавали неизчерпаемата народна фантазия.
Нашето момиче, с един поглед можело да разчете кода, който бил вписан в дадена престилка, чии са родителите на притежателката му и каква е тя самата – мома за женене, вдовица или парясница.
През лятото на същата година от Беломорието се върнали търговци с камилите си, за да натоварят нова стока, произведена през зимните месеци. С търговеца бай Илия дошъл и синът му - строен момък на име Симеон. Висок и мускулест бил, левент ти не трябва от народните поверия. Зърнал Биляна и в сърцето му се разгорял любовен огън.
По стар обичай на ранина една утрин поставил на прозореца на стаята й вретено. И се притаил в близките храсти да наблюдава какво ще се случи по-нататък.
Биляна излязла още при изгрев слънце да полее пъстрите и благоуханни цветя, насадени в глинени гърнета и с учудване взела вретеното. Като видяла издълбания с огън знак върху чемширеното дърво, който бил във формата на папратов лист, цялата засияла, завъртяла се щастливо около себе си и целувайки любовния нишан, го притиснала до сърцето си. После се прибрала вътре, в схлупената, но чиста стаичка, извадила изпод леглото валмо вълна и започнала да я преде, като радостната усмивка не слизала от лицето й.
Симеон доволен наблюдавал избраницата си и знаел, че чувствата му са споделени и пълни.
Следващата неделя двамината млади се хванали един до друг на хорото и едва ли имало други по радостни от тях на мегдана.
Не след дълго съседите и клюкарите в махалата започнали да разнасят слуха, че при Биляна нощем долита змей – облечен в пъстри дрехи, с големи крила и паст, от която излизал огън. Само девойката и майка й знаели истината – това бил Симеон, който за да не бъде разпознат, обличал кукерски дрехи и идвал по късни доби да види либето си.
Какво са говорили и правели двамата насаме, само те си знаят, но си дали дума един на друг догодина, когато дойде пак с кервана камили и с баща си, да се вземат и венчаят както си му е реда. И момъкът отново заминал по чужди краища и по чужди друмища, за да изкарва прехраната си.
Чакала Биляна месец-два-три. За да гони лошите сили и очи от себе си, сплитала дългата си коса на множество плитки, като закачала в тях парички и синци, от чийто звън злите духове бягали надалеч. На деветия месец се родило прелестно момиченце, хубаво като пълна месечина и сияйно като ясно слънце. Мълвата не се таила дълго и хората обявили на всеослушание, че тя е змейска дъщеря.
Единствено майката на Биляна знаела истината. От притеснение я барнала невярна болест и набързо я вкарала в черната земя.
Останали сами майка и дъщеря. Чакала Биляна, чакала година, две, три... Надявала се Симеон да се върне и да ги отведе далече от слуховете и приказките по техен адрес, там където никой не ги познава и нехае за тях. Накрая се примирила с липсата му и се омъжила за застаряващ ерген, само за да има на кого малката Симона да казва татко.
Мога още дълго да ви залъгвам с това как са живели тримата и колко мрачно било детството на Симона заради доведения й баща, който така и не я обикнал. Но това не е повод на днешния ми разказ. Важното е, че годините се търкулили по стръмния склон на Времето и Симона от малко сладко момиченце се превърнала в знойна хубавица. А майка й, приготвяйки чеиз за дъщеря си, вплитала в мотивите върху престилките и кърпите за глава папратови листа.
Историята не казва и защо Симеон не изпълнил думата си към своята изгора. Може да е оставил кости в далечни земи, защото тогава били годините на чумата черноперка. Може разбойници да са бастисали кервана и керванджиите някъде по пътищата. А може да е срещнал и друга девойка, с която да е свил семейно гнездо. Повече нищо не се чуло за него по този край.
Знае се само, че родът от който произлизали бай Илия и сина му и имали за герб папратово листо в шевиците си, избикаляли отдалеко къщата на Биляна и дъщеря й и никой младеж от него не направил и намек за нещо повече от мирно съседско съжителстване помежду им.
Така завършва тази история ли, приказка ли, и аз не знам, как да я нарека. А поуката от нея е, че залюбиш ли се със змей, ще се родят змейчета. В края на краищата като всяка любов и тя дава своите плодове.“
Дядо Добри замълча. Беше сигурен, че внуците му отново не са заспали и ще му задават допълнителни въпроси. И те не закъсняха. Мирея, подпряна върху лакът на възглавницата, с приглушен глас, за да не събуди Слави, попита:
-Дядо, а нали Хаджи Въло е бил богат човек? Как изведнъж Гюла и Биляна започват да се борят за препитанието си?
Дядото за момент се замисли. Дали трябваше да разкрива пред внучката си това, което знаеше. Та, тя беше още невръстна, макар и надраснала възрастта си. После бързо взе решение и й отговори честно:
-Знаеш нашата Щъркелова нива, нали, с многото птици, които кацат всяко лято по нея? Това навремето е била ДемирБозановата нива. Останала млада вдовица, Гюла скрила имането на Хаджи Въло в хралупата на крушата, а след това над него се заселили подивели медоносни пчели. И до ден днешен никой не знае истина ли е, не е ли? Пък и няма такъв смелчага, който да се осмели да провери.
Полузаспала, Мирея хитро го провокира:
-И ти ли, дядо, и ти ли не смееш да бръкнеш под меда? – след което заспа непробуден и чист детски сън.
Дядо Добри внимателно, за да не наруши покоя им, зави внуците си и после промърмори под носа си:
-Всички тези кошери, които имам на двора, откъде мислите, че са дошли? Всеки месец си открадвам по една царица-майка, заедно с рояка й и я настанявам в ново гнездо. Ех, глупачетата ми!
© Елия Todos los derechos reservados