Софийска сага 13
Глава ДЕСЕТА
Селото беше сгушено под голите баири от жълтеникави скали. Тук не растеше даже и магарешки бодил. Водата беше неизвестно богатство и никой не беше го виждал в тоя край. Хората от селото имаха два бунара със силно варовита вода и с тях живееха от векове. Събираха дъждовна вода във варели, котли, бурета, качета и газени тенекии. А когато скалите се напечаха от лятното слънце, наоколо ставаше като в грънчарска пещ. От другата страна на скалите имаше два големи изоставени обора. Някога един местен чорбаджия беше искал да гледа говеда в тях. Но беше дошла войната и човекът се беше отказал.
Няколко години след войната дойдоха милиционери и цивилни и започнаха да стягат оборите. Чорбаджията беше изчезнал около 9-и, та нямаше кой да им търси сметка. Нали беше чужд имот. Дърводелците имаха най-много работа. От груби нерендосани дъски сковаха нарове на три ката, като между отделните нива имаше едвам 40-50 см. Свалиха изпотрошените дървени врати и ги смениха с дебели ...