Живея в подножието на Витоша. Често се прибирам пеша. Откъдето и да е. Твърде често. Поне два-три пъти седмично. Отнема с около половин час повече време от това да си хвана градски транспорт. Или с около час повече от това да си хвана такси. За сметка на това се раздвижвам, изтрезнявам (ако се налага) и имам време да помисля неангажиращо за куп глупости. И да видя града в по-добрата му светлина, или по-просто казано – без цялата му шумотевица и суета, която се случва преди един часа през нощта. Най-често се прибирам от центъра на София, тъй като там обикновено се събират повечето хора, които държа да видя. Не знам защо онези, които държа да видя, държат да се намират в скапания Център.
Отдавна не се бях прибирала от запад. Просто нямах какво да търся там, камо ли да се замотая с някого до среднощна доба. Защото хората се тъпчат в центъра. Защо ли? Защото там се тъпчат и другите хора. А другите защо са там? И те не знаят... Както и да е. Нощта е прекрасна, птиците се надпяват около мен. ...