Става ми нервно.
Някъде между ""някой...може...да чуе"" и ""тук съм...за да те чуя"".
Отдавна ми е все тая за Андерсен и 'малката откачалка', която си продаде гласа заради метросексуален надут пуяк от кралско потекло.
Жива риба ми се яде! От морето! Сол да е! Пък устните - напукани.
И ако най-соленото нещо е душата ти, ще ти кажа - аз искам да я изплача!
Your voice is as hypnotizing as a thousand mermaids. Good guy hiding a white lie.
Стоп игра!
Тук съм.. с прилива се нося.
И ако най-соленото нещо е гласа ми.. вземи го - ходи ти на кожата.
Въпросът бе:
Бих ли дала всичкото за нищото?
Змия се плъзга по кожата ми, носейки отговори на някакви си въпроси... ...