Помести се да вляза… Да, да – знам, че е твоят дом. Обаче е част от нашата кооперация. Обществен, значи…
Оная вечер имахме събрание и ме избраха за председател. Нещо като премиер или президент на входа… Нямаше те, видях… Как така не си искал да гласуваш, защото не си харесвал никого? Това е демокрация! Харесва ти, не ти харесва – длъжен си да избереш. Ние даже те улеснихме. Организирахме се с комшиите от етажната площадка и направихме списък на кандидатите… Как „кои“? Ние! Защото сме най-активни и зрели политически. Другите нищо не разбират, пък и не позволяваме Сульо и Пульо да се кандидатират. Най-добре знаем кои могат да управляват кооперацията…
Че ти какво разбираш? Доктор си бил? А жена ти – даскалица? Нямате и понятие от ръководство… Аз бях шофьор, знам да управлявам, кормилото ми е вродено вече. Така че – избраха ме за председател…
Така… Помести се, де… Да огледам апартамента. Какво като е частна собственост? Обществото е по-важно, неговите интереси са над някакви егоистични тво ...